Капризничене и гнусливост при хранене

Въпрос № 13

Публикувано на 21.10.2013, 22:22 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте! Въпросът ми се отнася за 7 годишната ми дъщеря. От малка не се храни добре, но с годините проблема става все по сериозен. Отказва да консумира супи или ястия. Храни се предимно със сухи храни. Когато реши, че няма да яде дадена храна „защота има моркови и зелени подправки в нея“ , нищо не е в състояние да промени решението й- нито с молби, нито с караници. Обикновено задържа хапката по 5 мин. в устата си. Наистина има и неща, които обича да консумира, при това с апетит, като салата домати със сирене и някои сезонни плодове. Сладките и шоколадите също са неразделна част от менюто и обикновено ги разрешаваме, защото не можем да се преборим за другото. Ще съм благодарна, ако ме посъветвате, какво поведени да имаме спрямо нея и дали е необходима по сериозна работа със специалист.

Отговор:

Здравейте,

хранителните смущения при децата са нещо, което винаги е смущавало… родителите 😉 , но най- вече майките.

Защо ли?

Вероятно, защото асоциацията е, че отказвайки храната, детето, всъщност отказва любовта им… Ако се замислите, едва ли има дете, доброволно умряло от глад, но въпреки очевидността на този факт, родителите се притесняват да не се случи нещо с отрочето им.

Самият отказ от храна (и по- точно от определени видове храна) не е повод за притеснение, но тенденцията дъщеря Ви да се налага, а Вие да не успявате да и откажете и да въведете определени правила е нещо, което е добре да бъде огледано обстойно, а не да се разчита да отмине от само себе си.

Срещнете се и поговорете с подходящ специалист за Ваше собствено спокойствие.

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.