Трудно изхождане по голяма нужда при момиче

Въпрос № 12

Публикувано на 26.05.2014, 21:02 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, дъщеря ми е на близо 6 години, от малка има проблем с изхожданетето. Ходи през 3 дни, някой път по често. От известно време се нааква в гащите, и то всеки ден по малко( само ги нацапва). Като и кажа да иде в тоалетната стои там , но казва , че не и се ака. Тя осъзнава проблема но казва , че не разбира и не помнела как се случва. Пробвах различни родителски методи със разговори с по-мек тон, с по- твърд тон…, от нейна страна обещания и нищо. Тя се чувства много виновна за това , което прави., което ме води на мисълта , че проблема е за доктори. Не знам какво да правя. Не живеем в България,което е още по-лошото. Септември чак ще се приберем и мисля да я закарам на изследвания. Тук, ако отидем и ще влезнем в бялата мафия. Наскоро на мои познати сложиха диагноза Рак на детенцето им , преживяха страшен ужас- Историята приключи с това , че докторите се объркали. Тук ще я надупчат сериозно и честно се страхувам, нямам им доверие на докторите тук. Намирам се в Гърция . Влезнах във този сайт и видях , че има хора със същите проблеми и се допитват до Вас, та и аз реших да го направя. Дайте съвет, моля! Благодаря!

Отговор:

Здравейте,
Мисля си за две от възможните причини, за случващото се в подобни ситуации: първата е свързана с прекомерният контрол от страна на родителя. Може би, често се казва на детето, какво и кога да яде, какво да облича, как да играе: не се оставя то да има свободата да реши само тези неща, което води до подобни симптоми (запек или обратното- неволево изпускане).

Втора причина е имитацията или подражанието: ако има по-малко дете в семейството или в заобикалящата го среда (приятели, съученици, съседи, роднини), е напълно възможно да се копират действията му- все пак, по- малкото дете получава значително повече внимание от по- голямото. А, кой не би искал да бъде обгрижван и глезен като бебе? 😉 Разбира се, най- адекватна препоръка би могла да се изведе, след личен контакт с Вашето семейство- потърсете при възможност консултация с детски психолог.

С други думи казано- касае се по- скоро за симптом (физиологичен отговор на случващото се в психиката), а не за физиологична дисфункция.

Относно наакването- напълно възможно е детето да се захласва до такава степен в играта, че да пренебрегва физиологичните си потребности, не можейки да се откъсне за малко от насладата, доставяна му от заниманието или пък единствено в играта да се отпусне толкова пълно, че чак да се изпусне…

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.