Въпрос № 8
Публикувано на 18.10.2013, 00:03 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте,
имам въпрос свързан със страх на малко дете от гърне. Синът ми в момента е на 2,5 години. Започнах с обучението с гърне когато беше на 9 месеца. На 1,3 години ходеше по голяма нужда само в гърнето и почти беше махнал памперса. Тогава се разболя от много тежко разстройство и го изкара само на гърнето. В резултат започна да изпитва ужас от него и не искаше повече да седне там. Реших да го оставя да израсте проблема като периодично вадех гърнето и го пробвах, но той все така не искаше. Купихме и дъска за тоалетна- не подейства. След като навърши 2 години и видях, че проблема няма да се разреши от самосебе си се заех сериозно с обучението му. Цяло лято пяхме песнички за гърнето, разказвах му приказки, плюшените му играчки ходиха на гърне, поощрявах го много и т.н. До есента вече ходеше по малак нужда само в гърне/тоалетна на определени часове (не си казва сам с думи, но стискаше доста) и почти беше преодолял страха от голямата нужда. Само че преди месец тръгна на ясла. Там се адаптира бързо и добре, но с ходенето до тоалетна се върнахме в изходно положение. Понеже не си казва с думи, а учителките не го познават като поведение всеки ден и се напишква и не нааква в гащите. В къщи започна да хвърля гърнето и да не иска да сяда на него. Принудих се пак да му сложа памперса, защото се притеснявах, че много се стресира. Всички ме уверяват, че като се адаптира ще започне и да казва за гърнето. Резултата обаче е, че вече почва да губи и навика да използва гърнето изобщо. Установих, че е хвърлял гърнето, защото не иска вече да сяда по час (т.е след ставане, преди лягане, преди и след разходка), а само когато наистина му се ходи и това слагане без нужда го дразни. Това добре- аз го познавам кога му се ходи, въпреки че не казва и го слагам. Но с голямата нужда положението е трагично – крие се под мебелите и твърдо отказва да седне на гърнето. Пробвах дори да го оставя гол до гърнето и да го насърчавам сам да седне- резулата беше,ч е се изходи на пода полуклекнал, но не седна. Не му прави никакво впечатление, че се е напипкал или наакал- може да си стои така цял ден.
Другият момент е, че за възрастта си малко говори и мисля че в детската градина почти не казва нищо. Като го взимам следобед го питам ‘Има ли ака’ и ако е с мръсен памперс веднага си казва и сочи дупето. Веднъж даже пред самите учителки изтича и това беше първото нещо, което ми каза. На тях обаче не казва или показва абсолютно нищо.
Посъветвайте ме какво да правя. Детето вече е достатъчно голямо, а проблемът като че ли не отшумява с възрастта. Не мисля че с чакане и връщане на памперса ще постигна нещо. Говоренето също не дава резулата- той много добре знае къде е гърнето, какво се прави в него, явно съзнава, че прави беля щом се крие под мебелите. Ако плюшената му играчка е на гърнето и го питаш какво прави тя отговаря „ака“. Виждам,ч е от градината е попил други ежедневни неща, които вижда от децата и учителките, но в тази посока дава само назад- т.е и примера на приятелите май не му действа. Вече наистина се изчерпах от идеи какво да го правя.
Отговор:
Здравейте,
всъщност едва ли има какво да Ви препоръчам, тъй като сте направила изключително много неща и то- доста смислени! Като детски психолог, искам да Ви поздравя за положените усилия и загриженост!
Знаете, че процеса по отвикване от памперс-а е достатъчно сложен и изискващ много постоянство от родителите. И, именно тук е разковничето: търпение и подходящ пример.
Оставете амбицията и се заредете с търпение и приемане: ако сте решила, че нещата трябва да се случат в определена времева рамка и по определен начин, а те- не се случват, амбицията ще Ви попречи да чуете нещо, идващо от детето. Това нещо би могло да бъде слово, но би могло да бъде действие или симптом. Търпението, т.е. приемането, обратно- би Ви позволило да чуете защо за детето е важно да не ползва тоалетната…
Второто нещо е примерът. Но този пример не трябва да бъде натрапван, а да се подсказва дискретно. Пряко сравнение с друго дете единствено би го фрустрирало допълнително. Дайте за пример тате или друг, на когото синът Ви иска да подражава.
Както вероятно сте чела, проблемите със задържане или изпускане по малка или голяма нужда, често водят към свръх- опека и родителски контрол. По някога задържането на изпражненията е единственото нещо, което детето смята, че зависи от неговата воля и именно за това се удържа или изпуска в дисонанс с родителските очаквания.
Как стои този въпрос във Вашето семейство?
Автор:
No Comments