Когато детето умишлено се нааква

Въпрос № 15

Публикувано на 09.03.2015, 22:09:31 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте! Дъщеря ми е на 2 г. и 7м. ,преди месец се роди брат й и от тогава започна да се изхожда по голяма нужда в гащите. Какво мога да направя? Прави го съзнателно,стиска до последно,виждам я ,че й се ходи до тоалетно,но не иска. И с пишкането е така,но в последният момент ме вика да я изпишкам. От както беше на 1г. и 3м. е без памперс. До сега не сме имали проблеми. Не показва,че ревнува от бебето,много му се радва. 

Очаквам отговорът Ви!

Отговор:

Здравейте,

Чудесен въпрос, чудесен пример и чудесен отговор сте написала! 😉

Разбира се, че дъщеря Ви няма да може, да контролира тазовите си резервоари: че кое бебе може да го прави??? А, тя, сама се досещате, иска да бъде точно бебе!

Изобщо, появата на нов член в семейството, особено пък от противоположен пол, особено пък момче, както е във Вашия случай, поражда неимоверно много въпроси и тревоги. Неуспеха да се справи с тази тревога и невъзможността да си отговори на съответните въпроси, тласкат детето (всяко дете!) да премине към съответните действия, които поне малко да го успокоят.

В случая дъщеря Ви си задава поне три главни въпроса:

– защо им е на мама и тате да си имат още едно дете? Вероятно аз не съм им достатъчна и те са решили да си родят друго дете, което да им е достатъчно…

– защо брат ми е различен от мен и има орган, какъвто аз нямам (!!!)- сигурно на мен са ми го отрязали/ взели и поради наличието на пенис той е нещо повече от мен и мама и тате го харесват повече…

– защо мама и тате обръщат повече внимание на бебето от, колкото на мен? Преди бяха толкова мили, а сега това проклето бебе ми открадна любовта им!!! Мразя го, но ако го нараня може съвсем да загубя любовта им… дали пък да не нараня себе си, за да ми обърнат внимание???

Поради мисли от сходно естество, децата правят регрес към едно състояние, където смятат, че ще са безусловно обичани и приемани, а няма да са в конкурентна среда, каквато чувстват появата на друго дете.

Този регрес може да не е само по отношение навиците за изхождане, а е възможно да се пренесе и върху навиците за хранене, спане, обличане, изобщо цялата изградена самостоятелност, може да бъде атакувана.

Начина да се спре този процес е да се намерят подходящите думи и действия, които да успокоят дъщеря Ви, да я подпомогнат в преминаването на този процес (по приемане на новата реалност), да дадат смисъл за, който да се „закачи“, същевременно откривайки нови хоризонти пред себе си.

Ако изпитвате затруднения да се справите сами в разбирането и подпомагането на дъщеря си, заповядайте да поговорим върху процеса и загадките, които срещате текущо.

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.