Въпрос № 3
Публикувано на 11.05.2013, 09:33 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте, синът ми е на 10 години и от около месец имаме проблем с енкопреза. Доколкото успях да се ограмотя, разбрах, че е психично разтройство. Преди няколко месеца посещавахме детски психолог, но единственото, което ми казаха за състоянието на детето е дефицит на внимание.Причините за посещението при психолога бяха занижения интерес към училището, проблеми със съученици и съответно понижен успех, освен това понякога имаше изпускане по малка нужда през деня, но сега с появата на енкопрезата нещата станаха съвсем тревожни. Аз отглеждам детето сама, като се опитвам да го обгрижвам максимално.Никога не е дал признаци, че му липсва баща му,който всъщност изобщо не го търси. От известно време има пристрастеност към една игра и прекарва много дълго време на компютъра, което естествено аз не толерирам и дори се наложи няколко пъти да отнемам компютъра за да може все пак да учи, защото тъкмо сега са малките матури за четвъртокласниците, наела съм учителки да идват да го подготвят по предмети, които го затрудняват, но резултатите все пак не са добри.Отначало отдавах появата на изпускането по нуждите, на заиграването на компютъра, но след разговорите, детето казва че въобще не усеща кога се случва или когато усети – вече е късно. Съжалявам, че не бях кратка, но е трудно да се опише проблема с две думи. Намеренията ми са да тръгнем отново на психолог и като видях този форум, реших да започна оттук. Много бих била благодарна за някаква консултация. Ще ми е трудно да дойда при вас, защото съм от … .
Отговор:
Здравейте,
Понеже въпроса, който задавате е често срещан и още по- често дискутиран тук, на страниците на „Розали“, ще си позволя да се самоцитирам, с отговор, зададен няколко въпроса по- назад (където също съм цитирал предходно мнение). Помислете върху написаното: дали пък няма нещо от това и в описваната от Вас ситуация?
„…въпроса, който поставяте е значително по- обширен от предполагаемото. По същество контрола върху изпражненията (без значение дали говорим за запек или разстройство) е едно от малкото неща върху, които детето има контрол. Замислете се: непрекъснато някой друг решава вместо него кога да яде, какво да яде, как да е облечено, кога да ляга, кога да става, топло ли му е, студено ли му е, жадно ли е…какво друго му остава, освен да се „хване“ за единственото нещо неподвластно пряко на родителската интервенция- контрола над собственият му сфинктер…. тялото на детето е достатъчно прецизно и съвършено, за да може да контролира тези относително прости функции, че да е наложителна чак външна интервенция…“
Сякаш във вашият случай се касае повече за захласване по някаква друга дейност, която не му позволява да отдели достатъчно внимание на телесните сигнали или пък греша? Смятате ли, че това е някакъв апел към Вас, който за момента е неразбираем?
Твърдението, че синът Ви не е проявявал признаци, че баща му му липсва е доста важно и би било добре да го обсъдим обстойно, понеже бащината фигура, освен обект на подражание, чрез която момчето създава своя собствен мъжки образ е и фокус, призма през, която навлизат нормите и правилата на обществото.
Не подминавайте тези симптоми, защото те са важни и искат да ни кажат нещо, което не успява да намери път през думите.
No Comments