Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Детето има страх да ходи по голяма нужда

Въпрос № 13

Публикувано на 13.12.2014, 15:55 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте г-н Стоилов,
Имам дъжеря на 3г 1м. Лятото имахме запек, след който тя се стиска и не иска да ака. Питам я дали я боли нещо, казва че не я боли но е страх да ака, изобщо не иска да сяда на гърнето, стиска се и зацапва по малко гащите. Водихме я на гастроентереолог, казаха че всичко е наред и ни изписаха дуфалак по 10 мл всеки ден. Отскоро ми прави и друго – когато чишка явно й идва и акото и тя започна да не иска да пикае. Също така и почти не иска да излиза от вкъщи /не ходи на детска градина още/, след много уговорки казва че ще излезе но да нямало деца в парка или детския център. С храната също имаме проблем, яде по много малко. През ноща я усетих че пак се стиска, сложих я на гърнето, взе да реве и да иска да стане, аз й казах че няма да стане … след около 5 мин. напълни гърнето с аки. Питам я боля ли те, страшно ли беше – тя казва не, не ме боли ще акам вече …. но пак не иска да сяда на гърнето и се стиска.
Моля Ви дайте ми съвет какво да правя ?

 

Отговор:

Здравейте,

това е въпрос, многократно разискван на предходните страници тук, в този раздел:

Класически, на това смущение се гледа, като на проблем с контрола: по същество контрола над изпражненията е едно от малкото неща, които детето може само да контролира: замислете се как винаги има някой друг, който му казва дали е гладно, жадно, какво да си облече, кога да си ляга.

Именно за това, често се случва при много „нахлуващи“ родители, децата да отговарят именно с подобна симптоматика.

Това, разбира се не е единственият възможен отговор на поставената от детето задача, но най- адекватно би било да говорим лично, за да потърсим корените на проблема, вместо да третираме единствено симптомите, които са демонстрирани.

Почти същото се отнася и за акта на храненето.

С други думи казано, се касае по- скоро за симптом (физиологичен израз на случващото се в психиката), а не за физиологична дисфункция.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment