Въпрос № 12
Публикувано на 23.03.2014, 12:10 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте!От известно време наблюдавам племеника на моя приятел и съм много притеснена от укорите и натякванията на част от родните на това дете.Той е в ранен пубертет и родителите му са разделени.Майка му има друга връзка в момента а баща му не го потърсил от три години.Виждам че му е тежко на детето,но не това ме притеснява.Няколко пъти съм чувала как баба му натяква за баща му(какъв бил той,такъв ли ще става като него, за това ли го отгледали и т.н)Въпроса ми към Вас, като детски психолог е правилно ли е така да му се говори защото и аз съм минала по тоя тъп и според мен не е правилно.
Отговор:
Здравейте,
абсолютно права сте, че натякванията и сравненията са възможно най- неудачният избор при възпитанието на един юноша, особено пък с оглед на травматичната ситуация през, която се е наложило да премине.
За съжаление, оставен на „бабино“ възпитание, вероятността за затруднения в социума и провокативно поведение са много вероятни: не поради „лошо“ възпитание на баба му, а поради отсъствието на структуриращ елемент, каквато е бащината метафора.
За съжаление, не зная дали и Вие, бихте могла да му помогнете. При всяко положение, обаче, ако потърси подкрепа (Вашата или тази на приятеля Ви) на някакъв етап от своето развитие, бихте могла да му дадете обратна връзка, която да го ориентира, както в текущата ситуация, така и в битието му, изобщо. Разбира се, идеален вариант е да се обърнете към специалист, но по тези географски ширини, да се допиташ до мнението на детски психолог, се асоциира най- често, като белег за несправяне, а не, като отговорно родителство.
No Comments