Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

„Тежък пубертет“ при 12 годишна дама

Въпрос № 8

Публикувано на 29.03.2013, 23:47 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Привет,
имам девойка на 12 и половина.Мисля че кара някакъв тежък пубертет.Не учи, държи се лошо с всички в къщи майка баща брат сестра баба дядо…..
Като казвам лошо имам предвид обиди без дори да и пука колко наранява, нагла е.Излиза с накаква компания, която не познавам защото ми казва, че я е срам от нас, не се доверява за нищо на нас не ни зачита за хора.Картинката се допълва от това че е осиновена, но съм и казала още много малка за да избегна стреса от външно влияние.
Виждам че тръгна по лоша пътека и не мога да я спра.
Какво да правя? Знам, че възраста е такава, но за всичко това няма реално основание, а докато порасне да го разбере бог знае какво ще и се случи.Едва ли с тези няколко щриха можете да вникнете в проблема, но моля ви дайте ми някаква насока как да го вкараме в правия път.

 

Отговор:

 

Здравейте,

с оглед факта, че дъщеря Ви е осиновена, препоръка, особено пък тук, в обществен форум е невъзможна. Желанието Ви:“…но моля ви дайте ми някаква насока как да го вкараме в правия път…“, за съжаление по този начин е неизпълнимо.

Най- доброто (и, вероятно- единственото), което можем да направим е да се опитаме да чуем апела на младата дама, под формата на този протест, но за директна интервенция и дума не може да става.

Факторите, отговорни за ситуацията в момента са много: опит да се „заяви“ в света на възрастните, атакуване на норми и правила, поставяне под съмнение на безпрекословната Ви любов (а, ако направя еди- какво си, ще продължите ли да ме обичате, или ще се откажете от мен), т.е. актуализация на спомени за преживени загуби…

Потърсете консултация с детски психолог: ако случващото се в момента има шанс да бъде чуто и да бъде върнато в разбираема форма към младата дама, то с отминаване на времето е твърде вероятно нещата да се задълбочават, ако не са намерили словото за, което да се закачат.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment