Страх от унижение и тревожност при момиче

Въпрос № 13

Публикувано на 05.12.2014, 00:04 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте,аз съм на 16 години,така моят проблем е доста объркан още от много малка,започнах училище една година по-рано за да бъда заедно с брат ми с който разликата ни е толкова,може би от там започна всичко защото учителката ми ме унижаваше и то доста пред децата и от там започнах с нежеланието да ходя на училище,странно нали че още това ми влияе,преместих се в други училище благодаря на бог че ме срещна с толкова прекрасни учители,но страх си остана или там както се казва причината,просто не се чувствам добре,не говоря с никой мълча си когато съм там което е рядко защото не ходя много на училище,то не само там не се чувствам добре ами и на всякъде където има повече от 2,3 човека,сигурно си мисля че ако сгафя няма да мога да се справя със срама пред повече хора,смешно звучи но най-вероятно прекалено много мисля и пресмятам оредпазвайки да не се унижя,страх от унижение,малко самочувствие незнам но това доста ме измъчва от малка искам да бъда нормална и да искам да ходя на училище защото съм умна според всички,не да си мисля че едва ли не хората са зверове,наистина не знам какво да правя и как да постъпя може би трябва да мина на самостоятелно обучение,защото предполагам е късно да предприема друго действие.Надявам се да не съм ви натоварила с тази объркваща ситуация и един ден да бъда психолог и да помагам на хората,както правите вие!

Отговор:

Здравейте,

идеята да сте в един клас с брат Ви, който е една година по- голям от Вас, със сигурност не е била добра, но сама по себе си, не би могла да повлияе до такава степен на възприятията Ви, че това да се отрази на целия Ви по- нататъшен живот и да предопредели битието.

Мисля си, че корените на един подобен травматизъм са много повече в семейната среда, в подкрепата или отхвърлянето от страна на родителите и особено от страна на баща Ви, идентификацията с майка Ви, позицията на брат Ви спрямо Вас и спрямо родителите Ви.

Нарушеното възприятие за Вас самата( или както е по- познато- самооценката), води непрекъснат конфликт с околните, които очаквате да Ви кажат коя сте (понеже Вие не сте успяла да го откриете до момента) и когато имате съмнения, че образа, който те ще Ви подадат е незадоволителен за Вас, води до сериозен душевен дискомфорт, който много често се възприема и като телесен такъв.

Препоръчвам, при първа възможност да се срещнете с психолог, който би могъл да съдейства за редуциране на напрежението и страданието Ви.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.