Плашещо поведение на тийнейджърка

Въпрос № 3

Публикувано на 19.02.2010, 10:03:43 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, моля Ви за съвет имаме дъщеря на 19 години ,която си има приятел,много хубаво дете, но е ужасно ревнива спрямо него и започва да ни плаши.Той е по-голям от нея с 10 години ,една сериозна разлика.Ние като родители в началото не можехме да приемем това за нормална връзка , но с течение на времето се примирихме.Но вчера останахме много изненадани, когато той ни се оплака,от нея т.е ,че го заплашила със самоубииство, ако я остави.Ужасно се притеснихме, моля посъветвайте ни, като детски психолог, какво да направим!как да постъпим?

Отговор:

Здравейте,

В тази възраст тийнейджърите са особено трудни за разбиране, което води до трудност при изработването на адекватна реакция спрямо дадена провокация или демонстративно поведение.

Ако желаете погледнете статията, която съм подготвил и публикувал тук и в сп. „Розали“ Юношеството – тази „ужасна“ възраст , където съм засегнал подобна проблематика :

„…важен момент е да осигурим на младежите достатъчно лично пространство (както реално, така и психично), където да се чувстват спокойни и необезпокоявани от никого. Това е мястото, където те имат правото и свободата да търсят и откриват себе си, да бъдат тъжни, да се свият, или пък напротив-да се отдадат на собствените си фантазии и мечти. Това е мястото, където могат да  бъдат насаме със собствените си мисли и със собственото си тяло, което сега търпи сериозни метаморфози и започва постепенно да се разпознава като източник на удоволствия. Интересно е, че трябва да „освободим” едно пространство, където юношата сам да ни потърси и открие в случай на необходимост, тъй като поканата за разговор от страна на възрастният често се счита като натрапване. Реално младежът има  все още нужда от диалог и подкрепа, но е много чувствителен към темите, които го вълнуват и често се опасява  възрастните да не му отнемат крехкото и ефимерно усещане за свобода, което напоследък така го е завладяло…“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.