Въпрос № 6
Публикувано на 22.11.2011, 18:04:19 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте! Аз съм на 32 години а дъщеря ми е на 12. Много е избухлива и често се сърди за глупави неща. Мисля че е заради пубертета но тя постоянно ни обвинява за всичко. Когато и кажа че е невъзпитана – тя казва че ние сме я възпитали и ние сме виновни за това в което се е превърнала. Когато ме ядоса и й посягам и тя се изнервя и ми казва „ти как така ще ме удряш бе аз да не съм някакъв предмет“ и ми отвръща /не да бе пребие – не удря много силно но за мен това е огромно разорачование/. Често се караме и ми писна! Питам ви за въпрос как да се оправя с нея защото я обичам а тя мисли че я мразя. Благодаря ви!
Отговор:
Здравейте,
Напълно права сте, че съзряването на дъщеря Ви е отговорно в голяма степен за променливото и настроение и изблиците на агресивност и избухливост. Това, разбира се, не означава, че трябва да капитулирате пред нея. Напротив.
Първият и най- важен въпрос е къде е бащата??? Не става въпрос за физическо присъствие, а за възпитателно въздействие и позиция в семейството (или ако сте разделени- в представите на дъщеря Ви).
Второ- не генерализирайте, а прецизирайте постъпките и. Не казвайте „Ти си невъзпитана“, защото най- логичното нещо е да Ви отговорят именно по начина, по който са Ви отговорили. Кажете „Тази постъпка, или това ти действие е невъзпитано… а, аз те намирам за възпитана дама.“
Трето: удрянето. Докосването до тялото е нещо интимно, а пък „посягането“ е нещо, което е редно ако го е имало, да е останало в миналото. Боят, преведен на езика на децата означава: „Аха, когато мама е ядосана има право да удря. Тогава, когато аз порасна и аз ще бия!“ Тоест, ние като родители посягаме на децата си, когато се чувстваме напълно безсилни. За наше огромно разочарование точно това разбират и децата: „Родителите ми са безсилни- те капитулират пред мен, щом ме удрят!“
Надявам се, с горните редове, не сте възприели изказването ми като критика. Аз самият също имам тийнейджър, който често ме провокира, така че- добре Ви разбирам.
Ако мога да Ви препоръчам нещо то това е:
Заповядайте в кабинета ми, за да поговорим: затрудненията Ви са истински, но има начин за тяхното разрешаване.
Инвестирайте активно ролята на бащата- това няма да неглижира Вашите усилия, а ще способства за изграждането на ред и правила (каквито, съвсем явно дъщеря Ви търси).
Опитайте се да изградите диалог с дъщеря си- ГОВОРЕТЕ С НЕЯ, А НЕ НА НЕЯ.
Пишете как се развива ситуацията.
No Comments