Въпрос № 17
Публикувано на 20.11.2013, 09:29 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Добър ден!Най-смирено и отчаяно моля за помощ и съвет!Дъщеря ми е на 8 години,2клас.Винаги е била доста емоционална,но от началото на учебната година много се промени-постоянно реве за щяло и нещяло,тръшка се,обижда ме,осуетява всяко наше излизане(или нарочно се бави колкото може повече),хвърля си дрехите(не ги харесва),вчесва се по 30 мин(пъшкайки и охкайки пред огледалото),пишем 1 домашно с дни(отличничка е,в клас е супер),обяснявам и най-търпеливо задачите,а тя реве с цял глас-как се пише 3?Пишем 3,после не го харесва,трие,пак пише,трие,пак пише-докато скъса тетрадката(а знае отлчно как се пише 3).Тръгваме на гости при други деца(нейни добри приятели),отива да си измие краката в банята преди това,по едно време отивам да видя готова ли е-водата тече,нея я няма.Намирам я чисто гола на балкона зад вратата в тъмното.Какво правиш,какво има,питам аз-мълчи и не помръдва..ни с добро,ни с лошо,а сме тръгнали да играем…Сутрин за у-ще като се приготвя всеки ден има истерии,панаири,а много и се ходи и иска да отиде,но реве-нямала дрехи(давам поне 2 варианта),косата ми е грозна(изглежда чудесно),днес рева за искам мамаааа,а аз съм до нея…Вечер разбирам,преуморена е от учене(от 8 до 5 всеки ден),а сутрин?Защо?Лятото не излиза да играе с децата-гледа ги от балкона,не кара колело(така седи),седи с часове да пише 1 елементарна задача(не я пише-само квичи),а може и знае,заяжда се нарочно с брат си(на 5 години),само да го разреве-после е доволна,понякога е по-грижовна и от мен. Питам я какво има,какво я мъчи,мълчи.С баща и сме разделени от 1 година,той не се интересува от нас,нито ние от него,питам я какво иска,не искам да страда и реве,всеки ден,лятото беше нормална….както и преди…емоционална,лидерка,игрива,дете,а сега ме е страх от ревовете…
Отговор:
Здравейте,
Поведението на дъщеря Ви, наистина е доста наситено със симптоми, които е важно да бъдат разбрани, както за нас- възрастните, за да сме адекватни в реакциите си спрямо нея, така и за детето- за да може да предаде въпросите и тревогите през словото, а не през действието.
Не бих могъл да Ви дам отговори на въпросите, защото самият аз не ги зная… Всъщност, никой, освен дъщеря Ви не знае: както незададеното, вербално питане, така и съответстващият му отговор са само и единствено у нея.
Това , което бихме могли да правим е, ако словото тотално отсъства у нея ( или отсъства в моментите, когато е особено превъзбудена), да даваме някакви интерпретации на случващото се в момента, за да може да припознае нещо от действията си и респективно да изгради вербален образ за ситуацията и нейното място в нея: „Аха, ти си се скрила на балкона преди играта, защото вероятно срещата с децата те кара да се притесняваш, въпреки, че много желаеш да си там… А, дрехите- може би смяташ, че някои от тях не са достатъчно хубави и си мислиш, че другите ще ти се подиграват или пък ще те отбягват, заради тях? Добре, ние нямаме спешна работа: хайде да ми разкажеш какво си мислиш, че ще се случи при срещата ти с децата…“
Разбира се, трябва да сме много внимателни в думите си, за да не се получи така, че съвсем да запушим процеса, вместо да го подпомогнем. Препоръчвам Ви да срещнете младата дама с детски психолог: със сигурност има много неща, които нито би могла, нито би искала да сподели с близките си, докато един страничен човек е в доста по не натоварена с предварителни образи, позиция.
Автор:
No Comments