Провокативно и манипулативно поведение в училище

Въпрос № 16

Публикувано на 12.11.2013, 16:01 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте,имам син на 9 год,за който се грижа съвсем сама.Мисля,че съм интелигентна жена,старая се да възпитам едно умно дете..но напоследък имам непрекъснати спънки.Говорейки с него,той обещава за по-добро държание.В къщи е мил и добър,но в училище истински пожар.Пречи в часовете,закача се с децата,а по някога влиза в по-сериозни конфронтации,несъсредоточен и разсеян.Лъже и спекулира с рев,за да не му пишат забележки.Пробвах всякакви варианти-пошляпване,много,много разговори.Резултата е налице максимум за ден..и пак същото.Вече не знам как да се справя.Моля ви дайте ми съвет,защото се чувствам с всеки изминал ден във все по-голяма безисходица

Отговор:

Здравейте,

сложна ситуация, с оглед възрастта на сина Ви и факта, че се налага сама да се грижите за него.

И, все пак, това, че не живеете с баща му, не означава, че той не трябва да изпълнява родителските си ангажименти: раздялата му с Вас не би трябвало да означава и раздяла със сина му.

Какво знае детето за баща си и как този образ функционира в съзнанието му? Те имат ли връзка и може ли да се разчита на помощта на бащата?

Имате ли нов партньор и ако има, то как го приема сина Ви? А, може ли да се разчита на неговата помощ по отглеждането и възпитанието на момчето?

Всички тези въпроси имат за цел, не нездраво любопитство, а ориентация в семейната обстановка.

Знаете, че реда и правилата се възприемат най- успешно от детето през, една бащина метафора, което съвсем не означава задължителна, реална, мъжка фигура. Съвсем адекватно сте доловила, че с „всякакви варианти-пошляпване, много, много разговори“, ефект, особено пък желан няма да се получи.

Разбира се, че един от водещите фактори, детето да бъде буйно е липсата на „укротяващ фактор“, но пък и да приемем само това, като единствена причина, би било твърде опростенческо.

Вероятни причинители за това поведение може да са, както желанието му да си завоюва място в класа, така и  лични затруднения, които той осъзнава реално, не не желаейки да „изостава“ от групата, превъзмогва с провокативно поведение.

Колкото до лъжата, то за нас-родителите тя е несъмнена, но за децата това често е „стратегия за справяне“. 😉

Заповядайте да поговорим, или потърсете личен контакт с друг детски психолог. Ако нямате възможност, опишете по- детайлно ситуацията и тук: все пак нямате нужда от „съвет по принцип“, а от насока, която реално да отговаря на Вашите нужди и питания.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.