Защо момчетата отказват да учат?

Въпрос № 14

Публикувано на 25.10.2013, 12:57 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, имам син на 10г., който е в 4-ти клас и има проблем с училището и по-точно ходи там с охота, но не желае да учи. За да си подготви домашните и уроците трябва аз да настоявам и да бъда до него, иначе се размотава по цял следобед и накрая може и да не ги подготви, от което не изпитва никакво притеснение. Това много ме тревожи и не мога да се справя с проблема, въпреки че опитвах различни подходи – говорих му и му обяснявах, че от това да придобие знания и умения зависи бъдещия му живот, говорих му, че когато си е подготвил уроците и домашните самия той се чувства уверен и спокоен в училище, стимулирах го с дребни награди, после смених подхода и започнах да го лишавам – от телевизия, компютър, разходки, но и това не помага. От друга страна знам, че не е от мързел или пък защото няма възможности, защото с охота се включва да ми помага вкъщи и освен това много бързо запомня това, което го интересува, чудесно се справя със сглабяне на конструктори и технически неща, много се интересува от роботи, компютри и динозаври, отдава му се рисуването и много хубаво разказва истории и лесно общува с хората, като с лекота завързва запознанства и контакти. Въпреки всички тези положителни качества, които има, има и проблем с усвояването на знания в училище. И тъй като всичките подходи, които пробвах, за да го мотивирам да се отнесе с отговорност към училищните си задължения не дадоха кой знае какъв резултат, вчера реших да го накарам да седне сам в стаята си и с няколко изречения да ми напише защо не иска да учи. След малко ми донесе написано следното:“ Не ми се пише незнам защо! Не обичам да правя нещо, което не искам, просто не ми харесва. Има неща, които обичам, но и такива, които не ми харесват. Просто незнам.“
Моля да ме посъветвате какво да направя, за да събудя в него желание да учи, като предварително Ви благодаря!

Отговор:

Здравейте,

Очарователно, истинско писмо е написал синът Ви! Редно е да го поздравите за честността му спрямо себе си и Вас ;-))).

Безпокойството, което Ви измъчва е типично за много голяма част от родителите в България. И, това не е случайно. Една част от проблематиката се корени именно в добрите му възможности, което го прави малко или повече- инертен, а друга част е в нежеланието му да приеме (не просто да знае!) определени норми, правила и съответно- ограничения. Този ред, обаче най- успешно се прокарва през позицията на бащата на, когото Вие може да се позовавате, но не и да бъдете, собствено.

Ако, живеете заедно с мъжа си, защо не оставите на него да намери път към желанието на сина Ви? Нека той да го мотивира или пък да изиска свършване на определена работа, въпреки нежеланието му.

Невъзможността да се поеме определено количество неудоволствие е един от преките пътища към зависимостите в по- зряла възраст.

Най- важното, което синът Ви е казал с тези няколко реда е „Не знам защо“: това е самата истина, колкото и странна и неразбираема да изглежда. Тийнейджърите, наистина, често не знаят нито какво искат, нито какво не искат, нито пък защо.

Именно тук е мястото на нас, възрастните, да им помогнем да припознаят нещо свое около, което да започнат да съграждат разпознаваемо и за тях самите, желание. В случая, имайки момче, най- ползотворно е да подкрепите и подпомогнете диалога между баща и син. Това би било напълно достатъчно!

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.