Детето не понася критика, конкуренция, самоизолира се

Въпрос № 12

Публикувано на 17.08.2013, 19:23 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, д-р Стоилов! Майка съм на 8 годишен син. Притеснявам се от определени негови поведенчески реакции. От малък изпитва силен страх при контакт с повече или по-буйни деца. На тържествата в училище се обърна с гръб и стоя така почти през цялото време. Опитвам се да го заведа на концерт или на куклен театър, но той изпада в ужас. Предполагам, че е от многото насъбрали се хора. Така и в училище отказва да учи, когато е с другите ученици. Когато остана след часовете, учителката каза, че е общувал с нея и й е отговарял на въпросите нормално. От друга страна в къщи държи да е център на внимание. Непрекъснато задава въпроси, изявява се, пее, обожава да го хвалят, но се разгневява при всяка критика. Страхувам се да го поправям и когато сгреши задачите или при писане, или четене. Става, реве и отказва да учи. Какъв да е подхода, така, че хем да не му спадне много успеха, хем да не го стресирам. На какво може да се дължи това поведение и как да преодолеем този страх у него?

Отговор:

Здравейте,

описаното от Вас е доста често срещано явление: когато оперативната агресивност е блокирана, то детето не може да отговори адекватно на провокациите и плашещите го дразнители, поради, което разтоварва насъбралото се психично напрежение по пътя на най- малкото съпротивление- у дома или върху близките.

С „насърчаване“ няма да се получи нищо: важно е да се разбере каква е причината да има подобна задръжка във възприемането и отреагирането на агресивните импулси и едва след това да се мисли за съответна стратегия. Около разрешаването на този проблем са ситуирани и другите симптоми, които сте описала.

Другата, най- вероятна причина за случващото се е баналната манипулация: „…ще се сърдя, ще страня и ще създавам затруднения на възрастните, докато всички други (деца и възрастни) не започнат да правят това, което аз пожелая и ме признаят като върховен и единствен!…“.

Иначе казано, това поведение, има за цел да накара възрастният да застане в една активна позиция, търсеща и задоволяваща желанието на индивида, в каквато, самият той не може да застане.

Потърсете консултация с детски психолог- не оставяйте детето с товар на плещите, който към момента е прекалено тежък за него.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.