Влюбеност и отчаяние

Въпрос № 1

Публикувано на 08.01.2010, 15:28:21 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте!Аз съм момиче на 16 години.От 2 тодини близо уча в гимназия.Проблемът ми е че се влюбих в 1 момче и в последствие на това обикнах и целия му клас.Вече 2 години сме в една смяна и Май месец 2010 те завършват и аз от началото на учелбната година постоянно плача,само когато ги видя и ми става хубаво….Не знам какво ми става даже и сега като го пиша и сълзите ми тукват..Моля ви се помогнете ми ще полудея,имам чувството че все едно че едва ли не ще умрат….Всеки ден плача поне 2 на ден,вече и в училище не мога да скрия сълзите си..Умолявам ви помогнете ми не мога повече така.

 

Отговор:

Здравейте,

тъй като съм заел на колега магическото си кълбо, с което надничам в бъдещето, а вълшебният ми пръстен е с ограничен радиус на действие, ще се наложи да се срещнем лично. ;-)))

Шегата на страна- не би било коректно да Ви задавам въпроси от личен характер в обществен форум, а без допълнителна информация не бих могъл да Ви бъда особено полезен.

Заповядайте в кабинета ми, където ще можем да обсъдим проблема спокойно, подробно и адекватно.

Ако желаете погледнете и статията: „Фантaзмът като основен критерий при избора на партньор“, която подготвих и е публикувана тук- на страниците на „Розали“ – може пък да откриете нещо, което да Ви бъде полезно. Ето кратък откъс от нея:

„…Ако трябва да се сравни с нещо, то отношенията между партньорите най-много наподобяват прожекционен апарат и екран, на който той прожектира. Това с особена сила важи за началото на повечето връзки. Тогава обикновено партньорите са толкова обсебени от пълнотата на фантазиите си, че чак имат усещането, че това, което проектират един върху друг, е всъщност един и същи „филм”. Тази еуфория се поддържа и от липсата на „фокусно разстояние”, на дистанция, която влюбените старателно избягват, опитвайки се къде образно, къде напълно реално, да се погълнат взаимно…“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment