Въпрос № 15
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments на 06.11.2013, в 13:34 ч. и е публикуван без никакво редактиране.
Здравейте! Детето ми е на 7г, първи клас. Учителките постоянно се оплакват от него- обиждал децата, не слуша, пречи на учебния процес, а го виждам и че е агресивен. Постоянно си говорим по този въпрос, уж разбира, и на следващия ден-нещата стават още по-зле. В детската градина също е имало оплаквания, но поне не беше агресивен. С баща му сме се видяли в чудо, вече не знаем как да реагираме и какво да правим. С материала се справя добре, но винаги сяда да учи с триста зора- плаче, крещи и изкарва извън нерви всички около него.
Отговор:
Здравейте,
агресивните импулси са част от на набора от естествени състояния у всяко едно здраво дете, и често когато то е момче понякога агресивното поведение може да бъде по- явно манифестирано. Важно е да направим разлика между естествена агресивност и насилие, и да знаем, че различните проявления на агресивността са възрастово обусловени. Наример, едно две годишно дете може да хапе, когато не му достигат думи да изрази силни емоции и вълнения, но един 14 годишен млад човек може да използва думите за да изрази агресивните си импулси.
Важно е тази агресивност да не бъде забранявана и подтискана, а да бъде изявявана в някакви безопасни рамки, както и да има ясни правила къде и как е допустимо това да се случва. Тогава всичко извън определените рамки би могло да се разглежда като симптом, който е добре да бъде разбран, защото в противен случай може да напомни за себе си отново по различен начин след време.
Когато едно дете на 7 години тръгне на училище, то тепърва навлиза в обществото и неговите правила и ограничения. Понякога те са доста различни от тези в семейството му и на детето може да му е трудно да превъзмогне усещането, че вече не е в „центъра на вселената“ (както може би се е чувствало дотогава у дома), и че другите не са длъжни да се въртят около него. Реалността и ограниченията в нея го карат да се чувства незадоволено, напрегнато и ядосано, в резултат на което решава, че трябва да се разбунтува, като последен опит да си възвърне „загубеният рай“… Може би подобен преходен период се случва със сина Ви в момента, но е възможно да е нещо друго.
При всички случай, добре би било съпругът Ви постави рамките, в които синът Ви може да показва агресивните си импулси, свързани с фрустрацията от ограниченията, правилата и съответно отговорностите, които са част от училищната среда. Тогава Вие можете да се позовавате на името му и правилата, които са съгласувани с детето ви преварително. Постепенно може би бурните протести ще отминат и синът Ви ще започне да се съобразява с наложения ред.
Не забравяйте, че името на бащата се вписва основно през думите на майката: ако сте го вписала като строг, но справедлив, то тогава нещата дори с известни колебания ще вървят. Но ако той не е фигурата, която да респектира детето (респект е различно от страх- тоест не просто да го плаши), то тогава трябва да се направи нещо в съответната посока.
Ако нещата не се променят в някакъв срок, потърсете консултация от детски психолог: твърде вероятно е решението да е пред очите Ви, но поради някаква причина да не успявате да го видите.
За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон +359 876 515 134.
Автор:
No Comments