Проблемна комуникация с други деца

Въпрос № 34

Публикувано на 09.05.2014, 16:23 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, г-н Стоилов, имам нужда от Вашия професионален съвет на детски психолог. Имам дъщеря на 4.9 г., която ходи на детска градина. Тя е много умно и чувствително дете. Вече преодоля раздялата с мен, но трудно свиква да общува с децата. В резултат на това (или поне аз така мисля), много се промени от известно време. Стана много раздразнителна, на моменти истерична, инати се за всяко нещо. След време кризата отминава и тя става същото дете като преди. Вкъщи всички сме много притеснени и проявяваме разбиране, но на моменти това е много трудно. Моля, отговорете ми какво да направя? Тя трябва да ходи на градина, след това на училище и т.н. Искам да бъде по-уверена в себе си и да не и влияят останалите деца с поведението си. Има ли нужда от лекарства или ще се справи сама? Доколко сериозен е проблема?
Благодаря Ви предварително!

Отговор:

Здравейте,

хубаво е, че си задавате въпроси по отношение на развитието на дъщеря си, вместо, както често се случва, да търсите единствено външната причина за затрудненията на детето.

Да, проблем има, но той не нито неразрешим, нито страшен.

Съвсем естествено е при смяна на обстановката (от домашна към учебна), при смяна на обгрижващите хора (от близки, към непознат персонал) да има период на дискомфорт, тъга, раздразнителност и пр. В това няма нищо, нито тревожно, нито нетипично.

Важни са интензитета и продължителността на подобна криза на прехода. Ако с течение на времето симптомите, стряскащи в началото, започнат да утихват, кризите, провокирани от раздялата се разредят, то твърде вероятно е нещата да се „наместват“ по местата си и детето, въпреки собственото си нежелание, да започва да възприема ограниченията и правилата, типични за всяка една социална общност. Културата почти винаги навлиза в децата по един не особено щадящ начин и за нас като родители и за самите тях. Именно това вписване в социума, промяна на домашната обстановка и появяващите се ограничения са причината за бурната реакция.

Ако продължавате да срещате затруднения, консултирайте се с детски психолог: както за Ваше успокоение, така и за да бъдете сигурни, че ситуацията е огледана внимателно и са взети най- адекватните мерки.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.