Въпрос № 30
Публикувано на 12.12.2013, 10:04 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте,
Дъщеря ми е на 2години и 11 месеца и от септември ходи в 1 група Детска градина.
Аз се върнах на работа, когато тя беше на 1 година и 1 месец и от тогава майка ми се грижи за нея в собствения й дом (на майка ми).
Преди постъпването в детското заведение цялото семейство я подготвяхме какво ще бъде там, относно деца, госпожи и режим. Тя прие много добре идеята и започна да ходи бих казала с желание. Това беше дете, което нито веднъж не се разплака на врата при сбогуване.
Моето най-голямо притеснение преди тръгването й на градина беше нейното нежелание да комуникира с деца. Нежеланието й граничеше със страх. Истината е, че имахме инцидент на детската площадка, на която едно дете я удари и тя много се уплаши.
Тук е момента да вметна, че до този момент тя беше лекувана само с хомеопатия и точно поради тази причина седмица преди постъпване в градината, хомеопатът й ни изготви схема за приемане на лекарство, с което тя по добре да приеме новото си обкръжение.
Дъщеря ми ходи 2 месеца на градина много спокойна и без оплаквания, като учителките всеки път ни казваха, колко спокойно дете е тя и как дори си имала приятелки.
До тук всичко звучи добре, но поради чести боледувалия (4 пъти за 2 месеца), като последното завържи с тежък бронхит, по предложението на педиатър и хомеопат аз прецених, че е по-добре да си остане в къщи през зимните месеци.
Сега когато я попитам искаш ли пак на детска градина тя ми отговоря остро ‘Не’ , а на въпроса „Защо” ми се казва, защото не харесвам децата и играчките.
Личното мнение на хомеопата е, че става въпрос за стрес, който тя не изразява и тъй в себе си, което е една от причините за честите боледувалия.
Моят въпрос в случая е : „ Би ли било добре дъщеря ми да има няколко разговора с детски психолог, преди повторно връщане в градината, или се очаква, че това е нормална част от адаптационния период и ще го израсне”
Благодаря предварително,
Поздрави
Отговор:
Здравейте,
Отказа от посещение на детска градина или друго учебно заведение е често срещан при почти всяко дете.
Замислете се- все пак там има правила, ред, норми, има конкуренция… кое дете ще предпочете тези неща, пред бабините грижи? У дома има баба само за себе си, цялото и внимание и грижи са насочени единствено към нея, често, когато не знае какво иска или за какво плаче, баба „отгатва“ желанията и я приласкава. В детската градина, освен, че всичко това е с отрицателен знак, наличието на други деца, искащи същото внимание като нея, отварят рана, която тя не може да понесе…
Именно тук обаче, социума загатва за себе си: ще може ли утре дъщеря Ви да се впише в обществото или винаги ще е в опозиция, страдайки от ограниченията, неразбирайки ги и оставаща неразбрана.
Що се отнася до привидно добрата адаптация в началото, то ефекта най- често се дължи на фантазиите с, които е тръгнала: колко е хубаво там, как ще си има приятели, игри и т.н. За ограниченията, вероятно не е ставало и дума, нали? 🙂
Автор:
No Comments