Въпрос № 29
Публикувано на 02.11.2013, 17:37 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте,
Синът ми е на 3години и 8 месеца и е от така наречените „злояди деца“. Винаги ми е било много трудно да успея да го нахраня. До миналата година поне хапваше 3-4 вида супа освен сух хляб и кус кус, но проблемът се задълбочи след като миналата година го пуснах на детска градина. Изведнъж тотално спря да яде, дори изпадаше в ужас при вида на лъжицата. Ходенето на градина беше само за 3 дни половина за цялата минала година (много боледуваше). От тогава яде само 2-3 неща. През октомври отново го пуснах на градина и отново проблем – започна да отказва и тези 2-3 любими храни. Дали е нужно да го заведа на детски психолог заради този отказ да се храни?
Отговор:
Здравейте,
за почти двадесет годишната си практика, не съм срещнал все още нито едно дете, доброволно умряло от глад. Така, че, спокойно: ;-))) синът Ви няма да се затрие от недохранване, но отказът му, в конкретния случай- от храна, е знаков и като такъв е добре да разберем, какво се опитва да ни каже.
Много често, разтревожени майки са ми споделяли, че отказвайки храната, която са приготвили с толкова внимание, като че ли, децата отказват любовта им.
Именно този отказ не може да бъде приет и редом с тревогата се получава така, че желанието бива натрапвано. Оставете го да яде каквото желае, но го ограничете в това, което сте сготвила. Ако иска само хляба, а мандажата- не, добре, но вместо манджа не му давайте бисквити, да речем.
По същество отказа от прием на храна и отказа от дефекация (което не е запек!) са едни от малкото неща, които детето, чувствайки се приклещено в желанието на родителя, може да контролира.
Автор:
No Comments