Въпрос № 13
Публикувано на 26.02.2011, 18:09:16 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте д-р Стоилов. Имам следен проблемлИмам дъщеричка на 4 годинки,лятото ще стане една година от както ходи на градина,но постояно плаче,в къщи сутринта се тръшка.На градината се чувства нормално,спи,яде,играе с децата.Как ли не съм я стимулирала да ходи на градина без да плаче,купувах и каквото поиска,водих я на заведение когато пожелае,но проблема остава,нищо не помага.Моля ви да ми дадете съвет какво да направя за да не плаче.Предварително благодаря за обърнатото внимание!
Отговор:
Здравейте,
кое е нещото, което всъщност Ви притеснява- самият плач или протеста, който стои зад него?
Знаете, че децата имат право на собствени емоции, вкусове, настроение и т.н. Може би е добре да потърсите какво стои зад този симптом- плача и какво е нейното обяснение за него. Ако е обикновен протест срещу правилата е едно, ако се опитва да каже нещо, но не успява да стигне до словото е друго, но при всяко положение не е нужно да и купувате „каквото поиска“, защото така „запушваме“ симптома, а не го разгадаваме.
Как реагира съпругът Ви на тези нейни демонстрации?
В детската градина по същия начин ли се държи? А когато си тръгва от там?
Само когато трябва да ходи на детска градина ли плаче?
Как възприема като цяло нормите и правилата? А ограниченията и забраните?
Реплика към 12.03.2011, 16:23:05 ч.
Притеснява ме самия плач,тя плаче чак до повръщане.Незнам как да разкрия от къде идва това.Моя съпруг само през почивните дни е до нас,такава му е работа,но когато е бил до нас,то казваше че не е свикнала,но вече почти година от както ходи на градина.В детската градина се държи нормално,храни се добре,спи,играе с децата,посреща ме с радост,но първата и дума-кажи че утре няма да ходя на градина и сутринта отново рев до скъсване.Правилата хич не ги обича,тропа с крак,дори вдига ръка срещу мен,не обича да общува с непознати.Нито ограничения,нито забрани въсприема,всичко при нея тропане с крак
Отговор:
Здравейте,
всъщност, Вие сте отговорила сама на въпросите си. Описвайки ситуацията“…В детската градина се държи нормално,храни се добре,спи,играе с децата,посреща ме с радост…“ можем да предположим, че едва ли нещо у самата институция я притеснява, а по- скоро проблемите идват от „…Правилата хич не ги обича,тропа с крак,дори вдига ръка срещу мен,не обича да общува с непознати.Нито ограничения,нито забрани въсприема,всичко при нея тропане с крак…“.
Замислете се каква е причината за този яростен отпор срещу нормите и правилата- дали е поведение, наблюдавано у някой близък, или е невъзможност (нежелание) за налагане и отстояване на граници?
Няма дете, което да „обича“ норми и правила, за това е съвсем нормално налаганите граници да бъдат непрекъснато атакувани, но пък наше задължение е да ги отстояваме и да показваме, че неодобрението и яростта на наследниците ни, няма да ни разрушат като родители.
Автор:
No Comments