Въпрос № 12
Публикувано на 17.01.2011, 11:01:54 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Искам да споделя, че дъщеря ми преди време, след двуседмично ходене на детска градина, стана неспокойна, престана да се храни, събуждаше се с плач през нощта, започна да бълнува. А сутрин, като се вкопчеше в мен с ръчичките си, беше ужасно да слушам писъците й.
Напуснах работа, за да я гледам у дома. /Било е за хубаво, заради ежесекундното контактуване./
Сега, чак когато порасна, разбрах от какво е бил предизвикан тоя стрес. До ден-днешен мрази супи… лелята я тъпчела с мръвки и не й давала да стане, докато не изяде всичко…
Така, че нека да се мисли и за причините.
Отговор:
Здравейте ,
напълно подкрепям мнението Ви: „Така, че нека да се мисли и за причините.“
Мисленето за тези причини, обаче се случва да е непосилна задача за родителя, тъй като е ежедневно въвлечен в разнообразни и чисто практически задачи, свързани с отглеждането на детето.
Ако мога да използувам една метафора- няма как да виждате детайлно всяко дърво от гората и същевременно да имате поглед върху цялата гора…
Понякога един страничен поглед би могъл да даде ценна информация за цялостната картина.
Въпрос на личен избор е, на чии поглед се доверявате Вие.
Реплика
Благодаря Ви за поста, чудесно е, че Ви има. 🙂
Разбира се, че е точно така, както казвате. Ако аз някога се бях обърнала към специалист с Вашата компетентност, нямаше да напусна работа, а той щеше да ми помогне да разбера и да отстраня причината.
Учудващо просто е било, но кой да се сети тогава?
Автор:
No Comments