Агресивно отхвърляне правила, ограничения и ред

Въпрос № 10

Публикувано на 04.01.2011, 14:56:02 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте докторе!Имам сериозен проблем и съм много притеснена, за това и реших да потърся помощта на детски психолог.Имам син на 2год.и 2 месеца.От скоро посещава детска ясла.Много плаче сутрин,като го оставям,тръшка се и т.н.До тук-поносимо.Но от няколко дни започна да отказва всичко,което му кажем с баща му.Най-елементарните ежедневни неща.Напр.да сменим памперса,да измием ръчичките,да облечем пижамката за спане,категорично отказва да спи,макар че умира за сън.Изпада в страхотни истерии,мята се,удря си главата където му скимне-направо е ад.Непрекъснато ни удря мен,баща му,баба му.С причина(когато му се скараме за нещо)и без причина(както си стоим мирно и кротко и си играем-става и започва да удря,който му е най-близо).Мисля,че поведението му е от яслата(мрази да ходи там).Моля ви помогнете ми,защото вече плача от безпомощност.

Отговор:

Здравейте,

за децата е характерно енергично (и агресивно) да отхвърлят всякакви опити да им бъдат наложени различни норми, правила или ограничения. Дори повече- непрестанно атакуват границите, които родителите сме успели да наложим с не малко усилия, като използуват успешно (и често доста садистично) всички възможни ресурси за постигане на целта. Това, обаче не бива да ни плаши- в крайна сметка никой не ни е обещавал, че родителството ще бъде един безкраен празник, както и, че нашето „ангелче“ никога няма да бъде същинско „дяволче“.

Важното в цялата ситуация е каква позиция заемаме ние, като родители.

Това, че детето негодува против правилата, които се опитвате да му наложите е нормално- важно е да му дадете необходимото слово за случващото се, за неговият гняв, както и за вашата привързаност към него, въпреки гнева му, а не реалността да бъде замествана с лъжа, за да „го приеме по- леко“. Разбира се, има огромна разлика между това да налагаме грубо силата си на възрастни и да не отстъпваме пред детските капризи.

Много важен момент е и каква е позицията, но най- вече какъв е образа на бащата в съзнанието на детето? Знаете, че бащиният образ се вписва основно през думите на майката…

Казвате, че има и баба в семейството- каква е нейната роля във възпитанието на сина Ви?

А как реагира съпругът Ви, когато детето посяга?

Изобщо, разкажете по- обстойно какво се случва, когато детето атакува границите.Ако смятате, че тук не е мястото да обсъждаме ситуацията, можете да ми напишете лично съобщение тук или на електронната поща.

Реплика към 12.01.2011, 21:58:48 ч.

Много ви благодаря,докторе,за скорощният ви отговор!Говорите за правила и норми,които ние родителите поставяме на детето.Но аз не мисля,че това са правила,а прости и ежедневни неща,които детето прави от доста време(говоря за миенето на ръце,слагането на пижамката,къпането).Четох,4е децата имат някакъв“период на отрицанието“.Дали не сме и ние в такъв период?На всичко да казва“Не искам“.Но това стана след като почна да ходи на ясла.Сутрин не мога да го облека,истерии-ужас!Знае,че ще го водя на ясла и отказва да се облича.Как да се справя с това-незнам.Вече ви писах,че съм безсилна.А за ролята на таткото-аз съм доминиращата половинка и аз взимам решения за възпитанието на детето.По-принцип в началото опитахме с шамари да прекратим удрянето на сина ни,но разбрахме,4е не става с лошо.Агресията предизвиква агресия-става по-лошо.С добро опитахме,с много говорене,но е малък и не разбира много от дълги тиради.Опитахме и като не му обръщаме внимание-пак не става.Удря си главата в стената,или в мен или в татко си.Пред дилемата съм дали да го спра от яслата или да не го спирам и да изчакаме този период на агресия и на отрицание да отмине?А дали изобщо ще отмине?А за бабата ме питахте-основно си го гледам аз и никой не ми се меси.Ще чакам с голямо нетърпение вашия отговор.Благодаря ви предварително!!!С уважение:една разтревожена майка!

Отговор:

Здравейте,

не е препоръчително да спирате детето си от ясла, освен ако не е абсолютно неизбежно. Да, яслата има доста негативи- често боледуване, „странни“ нови навици и поведение, конфликти с деца и възрастни, но като цяло позитивите са неимоверно повече от „домашното“ възпитание. Социализацията, запознаването, наблюдаването и спазването на общи норми и правила, привикване към ритмичност и ограничения- всичко това е малка част от „добрата страна“ на детските заведения.

Преди да продължа искам да направя едно уточнение- понеже често говоря за норми, правила, граници и пр. ограничаващи фактори, не си представяйте, че приканвам родителите да възпитават децата си като надзирател- затворници. Напротив. Границите, обаче са залога възпитанието да бъде адекватно, а не да бъде „работа на парче“, чрез която обслужваме собствени потребности, пречупени през така нищо не значещото „в името на децата“.

Чудесно е, че сте отговорна и имате собствено мнение по въпросите, свързани с възпитанието на сина Ви, но бащата е този, които възпитава, особено пък момчето. Не, че Вие не може да се справите- световната история е доказала, че в критични моменти майката се е справяла блестящо, но при възможност момчето да бъде инвестирано от бащината фигура е добре да се облегнете на съпруга си- освен, че самият той е бил момче, законът (условно) навлиза в детето през бащината фигура, докато пък бащината фигура (говорим за адекватната такава) навлиза в съзнанието му, основно през думите на майката.

Често, нито шамарите, нито пък безкрайното „конско“ имат осезаем ефект върху наследниците ни- във високо емоционално натоварени ситуации не думите и действията са решаващите, а респектът и авторитетът, които обаче трябва да бъдат адекватно инвестирани и то на правилното място.

Реплика към 14.01.2011, 13:56:37 ч.

Простете,че прекалявам с въпросите,но какво да правя с тези негови адски страшни истерии?Вчера пак изпадна в такова състояние,удряйки си главата в стената с всичка сила.Прави го понякога с причина(когато не му се угоди нещо),понякога като се уплаши от нещо(звук,човек,лай на куче),а понякога съвсем без причина или поне аз не виждам такава.Ще спре ли някога да прави така?

Отговор:

Здравейте,

не прекалявате с въпросите- в крайна сметка това е целта на този форум.

Не бих могъл да се ангажирам с мнение за случващото се, без да съм видял сина Ви лично.

Имайте предвид, че децата са, както изключителни актьори, така и добри психолози и знаят много добре, какъв ефект предизвиква дадено тяхно действие върху околните, особено пък върху близките им.

Какво се случва, ако го оставите да прави каквото си е наумил- да се удря или пък да вика на воля в неговата стая?

Как реагирате Вие на това негово поведение? А баща му? Какви думи му давате, когато е ядосан- опитвате се да го успокоите или му давате обратна връзка: „Аха, ти си много ядосан, че не ти позволяваме това и искаш да ни накажеш по някакъв начин…Така, обаче ще нараниш само себе си…“

Реплика към 14.01.2011, 16:12:53 ч.

Ами,ако го оставим да се удря и да прави истерии колкото си иска,има опастност да се нарани много лошо.Той не мисли,а действа.А за нашите реакции-с всичко сме опитали.И с шамари(за да се стресне и спре)и с добро(говорене и обясняване)-нищо не помага.Точно в това ми е въпроса-как да реагираме ние-родителите и как да спрат тези истерии?

Отговор:

Здравейте,

бях Ви попитал как реагира съпругът Ви на тези действия на детето, както и по какъв начин е вписан в представите на сина си?

За съжаление въпреки най- добрите си намерения, не бих могъл да ви съдействам, без да съм видял лично сина ви и Вас- неговите родители. Заповядайте в кабинета ми или потърсете консултация от друг детски психолог.

Реплика към 17.01.2011, 10:21:18 ч.

Извинявам се за намесата. Моите уважения към г-н Стоилов! Туй като прочетох проблема Ви, в главата ми се породиха разни мисли и искам да ги споделя с една единствена цел, ако мога да помогна с мнението си, което не претендирам, че е професионално. Мисля, че детето след като не желае да ходи на ясла това е един вид протест, че на него едва ли му се налага против волята му. Има и нещо друго децата от малка възраст са обгрижвани, давано им е каквото искат, стига да не е опасно за тях, център на внимание са за всички, които са около тях и ги обичат. След като мине време и децата порастнат до възраст в която разбират думите, разбират забраните и позволенията, те започват да експериментират с възрастните като ги поставят в различни ситуации и проверяват реакциите им спрямо действията си. Ако направят нещо и получат забрана, те разбират, че това е лошо. Ако направят нещо хубаво-получават ръкопляскане,похвала,целувка,милувка. Когато протесират за нещо, те умишлено правят от „лошите“ неща. От реакцията на родителите зависи и възприятието на детето за нещата около него, поне в ранна възраст, когато детето се идентифицира с родителите си, копира поведението им и ги следва. Отделно, когато е включено в ясла, там то не е единствено, има и други деца, вниманието и грижите не са центрирани само върху него, а са разпределени. При което детето очаква, че когато се върне вкъщи, в „свои води“ ще прави каквото иска, но когато му се отказва, то решава да отговори не с примирение, а с агресивно поведение. Също така, агресията е и вродена, всеки я притжева в някаква степен, но от семейство, значими близки, социална среда зависи дали ще се тушира или ще се провокира тази агресия. Вие казвате, че сте опитали всичко. Аз мисля, че едно непостоянно поведение от ваша страна – от Вас и съпруга Ви, по-скоро пбърква представите на детето за това доколко е правилно, безопасно неговото поведение. Моето мнение е, че е необходимо да се говори с детето, независимо, че не е на възраст, в която дългите разговори и обяснения биха били от полза, но все пак, развитието на детето идва и от речта на хората около него. Когато поведението Ви бъде постоянно-решили сте да не обръщате внимание , да говорите с него после за ова, когато се поуспокои, да му обяние, че така не трябва да се прави, то ще го проумее, дори само ще се откаже,когато вижда, че целта, която си е наумило, не се достига по този начин. С шамари(не знам точно какви са, но предполагам леко по дупето), детето може да реагира на агресията с агресия и да копира Вашето поведение. Според мен повече разговори и изслушвания ще са от полза. А ако детето иска нещо, което Вие му забранявате, може да измислите веднага нещо, което е позволено, така ще му се отвлече вниманието и ще започне да му е интересно. Например ако иска да гледа телевизия, а Вие не му разрешавате, можете да му предложите да играете на строител, да четете книжки, да правите състезания с колички, да рисувате, пишете. Има много различни неща, с които може да се отвлече вниманието от непозволенето. Надявам се да не съм попречила с мнението си. И още веднъж поднасям извиненията си, че се намесих.

Отговор:

Здравейте,

подкрепям казаното от Вас.

Действително, въпреки нашето недоверие, че на една определена възраст детето разбира смисъла на речта, факт е, че субектът не само „чува“, но и доста добре дешифрира словото. И там именно е проблема- тази „чуваемост“ веднага разпознава дали думите на родителя идват от чувство на вина, тревожност, безсилие, или напротив- са установяване и отстояване на закона (както метафорично, така и съвсем реално). Парадоксът в случая е, че всъщност тези граници не толкова ограничават, колкото указват, кое е позволеното, което сваля тежко бреме от гърба на детето да се лута в търсене на забранено и разрешено…

Съгласете се обаче, че всичко случващото се е в пряка зависимост от поведението и словото на родителя, поради което винаги настоявам да се срещна с родителите, преди да заема позиция по даден проблем- в противен случай „стреляме със завързани очи“, което не се вмества в разбирането ми за професионализъм.

В последното си изречение казвате: “ Има много различни неща, с които може да се отвлече вниманието от непозволеното“, с което не съм съгласен.

Именно опитите на родителите да отвлекат вниманието на децата си от неудоволствието (каквито в случая се явяват забраните или непозволеното)ги кара в една по- зряла възраст да протягат ръка към различни зависимости, в отчаян опит да си върнат блаженството от детството, където няма неудоволствие, или когатото има опасност да се появи, веднага ситуацията бива подменяна с един сурогат (заместител).За наше съжаление знаем отлично непорасналите възрастни с какво заместват неудоволствието в реалността…

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.