Въпрос № 56
Публикувано на 12.02.2014, 17:46 ч.
Въпросът е копиран в оригиналния му вариант без никаква редакция и е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте, Нуждая се от съвет на детски психолог, относно поведението на сина ми, който е на 5 години и половина. Като всяко дете и той понякога е непослушен, разсеян. Налага се по няколко пъти да му се повтаря да се облече, да си измие зъбите, да седне да се храни и т.н. Когато татко му му се скара малко по-грубо, започва да плаче и да се удря с юмрук по челото. Плаче жално, а когато баща му излезе от стаята той става и започва да се блъска с глава в стената. Имали сме случаи, когато си е удрял шамари, хващал се е за гушата да се души сам, опитвал се е да си дере лицето… Веднъж го видях да се опитва да си извива ръцете и да се боде по ръчичките с вилица. Струва ми се, че това са тревожни сигнали. Наблюдавам това поведение от Септември миналата година. В началото не му отдадох значение и реших, че подражава на нещо видяно по телевизията или от детската градина. Мислех си, че е поредния каприз и ако не му обръщам внимание ще престане. Сега обаче имахме нов случай. Не мога да си обясня откъде може да идва това поведение. Той ни е единствено дете и е малко разглезен. Свикнал е да му се угажда и ако малко нещо не му се угоди се разстройва лесно. Признавам, че баща му понякога е доста строг. Случвало му се е да го удря и да го заплашва когато не слуша, но и аз не мога да кажа със сигурност дали прекалява с методите на възпитание или е в реда на нещата да респектира детето, когато проявява своеволия. Благодаря за вашия съвет и коментар.
Отговор:
Здравейте,
всъщност, във Вашият въпрос се съдържа и една не малка част от неговия отговор:
„Той ни е единствено дете и е малко разглезен. Свикнал е да му се угажда и ако малко нещо не му се угоди се разстройва лесно.“
Нормално е с порастването, да се появяват все нови и нови изисквания, специфични за възрастта, което често е недолюбвано от децата: знаете, че да си „голям“ за тях означава да имаш повече права и по- малко задължения.
Сблъсъкът на фантазията с реалността понякога е по- травматична за детето от това, което допускаме.
Агресията, породена от този сблъсък, и особено изваждането му от „рая“ (т.е. от детските фантазми за всесилие, всемогъщество и тотална наслада), търси къде да се разтовари. След като не може да се редуцира върху налагащият отграниченията (бащата), то тя ще се насочи към друг, външен обект, но често и към себе си под формата на автоагресивни импулси.
В последния случай обаче, от особено значение е да се намери адекватният път към емоционалността и психичното, като цяло, защото в противен случай не е ясно как биха се развивали нещата в бъдеще.
Автор:
No Comments