Нежелание за рисуване

Въпрос № 61

Публикувано на 06.03.2014, 13:54 ч.

Въпросът е копиран в оригиналния му вариант без никаква редакция и е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, искам да Ви попитам нещо за детските рисунки или по-скоро за отсъствието на рисунки в ежедневието на детето.Имам син почти на 7 години,който ми казва, че не харесва да рисува.Почти не се сеща да хване моливите или боите по собствена инициатива.Прави го само ако има домашно, или ако аз организирам времето за да седнем да рисуваме заедно.Но дори и тогава той предпочита сивият цвят, рисунките не са детайлни, а някак си направени набързо.Имаше време, когато се захващаше да рисува и по-цветни неща. Те бяха по-скоро геометрични фигури,оцветени с различни цветове и приличащи на мозайка.Бяха красиви, но този период отмина.Когато си идва от училище , повечето му задания са оцветени в сиво и аз не зная това трябва ли да ме тревожи или не.Иначе предпочита музиката и танцуването,но аз се питам защо отбягва рисуването и дали пък аз не се тревожа излишно.Ако някой не умее да рисува или това не го влече , значи ли непременно че има някакъв проблем? Какво е мнението Ви, като детски психолог?
Желая Ви спокоен ден!

 

Отговор:

 

Здравейте,

няма основание да се тревожите, че синът Ви не желае да рисува. Както добре сте описала, той има своите начини да „отпуска“, които съвсем адекватно сочат, че художествените изразни средства не са неговото амплоа, към този момент. Казвате, че той предпочита танците и музиката, които имат един съвсем различен (телесен) израз. За разлика от рисуването, където емоциите се оттичат през една единствена моторна активност, тази на рисуващата ръка, в танца е ангажирано цялото тяло. Стимулирайте го да се занимава с това, което му е интересно, това, което е негово желание.

 

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон 00359 87 65 151 34

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment