Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Натрапливи мисли при юноша

Въпрос № 46

Публикувано на 22.09.2013, 11:19 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте!Имам дъщеря на 13 г..Преди време гледала предаване по tlc за някакъв мъж,който много години живял с нагласата, че трябва да си отреже левия крак.Бил образован лекар ,много проспириращ мъж,но това му било фикс идея,която не споделял с никой до 50-тата си годишнина.Но накрая казал на семейството си,което го подкрепило в решението му.Но понеже никой в нормално развитите страни не се съгласил тои отишъл в страни от третия свят и срещу голяма сума му ампутирали крака.това е което е гледала.Дали е вярно не се знае,но моята дъщеря си е въобразила ,че това може да се случи и с нея.Постоянно затова говори,изпада в състояние на немощ,плаче почти постоянно.Казва ,че толкова се е загнездило в съзнанието и че вече си мисли ,че е реално.Чувства едно напрежение и когато поговорим и я успокоя и улеква до следващия път.И така няколко пъти на ден.Говорихме със съпруга ми с нея обяснихме и ,че това не е реално ,но тя си го е втълпила.Кажете ми, като детски психолог, какво да правя как да процедирам ?По принцип сме много близки с нея -като приятелки сме няма нещо ,което да се случва на двете ни са не сме седнали да си го споделим или да не преценим ситуацията,а сега си мисля че се отдалечава от мен ,за да не ме тревожи.

 

Отговор:

 

Здравейте,

наложително е да се видим или да се обърнете към друг специалист.

Може би част от отговора на въпросите се крие в думите Ви: „като приятелки сме няма нещо ,което да се случва на двете ни са не сме седнали да си го споделим или да не преценим ситуацията,а сега си мисля че се отдалечава от мен“. Как мислите: тази „раздяла“ с крака, дали пък не символизира нещо?

Не оставяйте ситуацията да се „разрешава“ от само себе си- потърсете специалист, защото нещата само биха се задълбочили.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment