Караници и бой между братя

Въпрос № 54

Публикувано на 11.01.2014, 23:32 ч.

Въпросът е копиран в оригиналния му вариант без никаква редакция и е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте!
Ще се радвам да получа отговор или поне някаква насока ,защото вече неиздържам.
Имам две деца-момчета,съответно на 6 и 2,5 г. Винаги съм се отнасяла добре с големият ни син, обожавам го просто,но когато се появи малкия нещата станаха много сериозни.Две години и половина вече са толкова кошмарни,че помякога ми се ще да тръшна вратата и да ги оставя сами, но разбира се не бих го сторила.Проблемите ми с големият ми син започнаха още докато бях бременна с малкия.Трябва да подчертая , че баткото е страшен характер и дори бих казала много трудно дете.Иначе е страшно умен, но дали много го разгевезихме незнам……..за всяко нещо се сърди и то не сърди, а направо крещи, пищи и т.н. Никога не приема наказание, когато трябва да се храни неиска да яде или яде със страшни усилия от моя страна, когато трябва да направи нещо и най-елементарно изпада направо в истерия.Малкия от своя страна започна да го имитира,което е съвсем в реда на нещата, но най-лошото е ,че започнаха да си посягат и понякога се удрят много жестоко.Изобщо не ни слушат, ама изобщо и просто се опитвам да разбера къде сгрешихме със съпругът ми.Иначе и двамата ходят на градина, нямаме проблем с това-там се държат чудесно.Когато не се виждат се търсят и в момента в който се видят не започват кротки игри, а направо викове, караници, писъци.Най отчайващото е , че каквото и да направим със съпругът ми няма ефект.Пробвали сме какви ли не методи.И с добро , и с лошо , но никакъв резултат.И за тези,които ще ми кажат че трябва търпение -разбирам,че е така, но вече губя (да не кажа, че съм изгубила контрола)а децата явно усещат и се възползват от слабите места на родителите си.Исками се да намеря вариант с добро , мирно и кротко,но неуспявам.Немога да понасям вече шума от детски викове-направо испадам в истерия и с риск много от вас,които четат това да ме упрекнат ще ви кажа……не съдете прибързано.Наистина се надявам да получа отговор-имам ужасна нужда от това.Благодаря.

 

Отговор:

 

Здравейте,

със сигурност ситуацията, в която се намирате е ужасно изнервяща, напрегната и застрашителна за всеки родител, особено пък за майката, която освен майка е преди всичко- дама. Но, не се безпокойте- проблемите са решими, просто първо трябва да ги разберем, а после да потърсим адекватен начин за разрешаването им.

Може би, още в самото описание на случая, сте дала и част от разбирането и съответно- от разрешаването му. Вие пишете:

„Винаги съм се отнасяла добре с големият ни син, обожавам го просто“, „за всяко нещо се сърди и то не сърди, а направо крещи, пищи и т.н. Никога не приема наказание, когато трябва да се храни не иска да яде или яде със страшни усилия от моя страна, когато трябва да направи нещо и най-елементарно изпада направо в истерия“

Как очаквате едно дете, което знае, че е обожавано да приеме каквито и да е граници, норми, ред, правила? „Божествата“ (обожаваните) са неограничени както в желанията си, така и в действията си- та, нали за това са божества. Разбирате, мисля, за какво говоря. Появата на брат му, съвсем пък го детронира от божествената му позиция, защото го кара да мисли въпроси като „Ха, че не съм ли напълно достатъчен на мама и на тате, че искат да си имат и друго дете? Мразя го този натрапник!“ Подобни въпроси, не успявайки да намерят словото за, което да се закачат, карат децата да преминават към действие, както се наблюдава и във Вашият случай.

 

Допълнение от Михаела Бернард, клиничен психолог:

 

Съгласна съм с д-р Стоилов, че появата на вторият Ви син най-вероятно е била травматична за първородния. Вие сама казахте, че проблемите с първият ви син са започнали още докато сте била бременна с втория, което е напълно разбираемо, имайки предвид промяната в семейната динамика. Сега вторият Ви син е на 2.5години, която е предизвикателна възраст сама по себе си, когато деца имат много лабилен самоконтрол, емоциите им са непредсказуеми и агресията преобладава. Важното е в този период е да научим децата, че не се удряме дори и когато сме ядосани. За съжаление, изглежда, че това ще е проблемно за по-големия Ви син, но аз Ви съветвам първо да се съсредоточите върху малкия, за да не се научава той да удря както брат си. Колкото е възможно, аз бих ги разделяла в различни стаи или части на стаята да се занимават с нещо самостоятелно или с единия родител, когато започнат да се карат и им кажете, че не може да се бият така и да се карат и това е последицата от поведението им. Ако започнат да се удрят, разделете ги и им давайте някакво естествено последствие, например „Щом се удряте, няма да си играете заедно за половин час (или колкото прецените) и не може да ходим на площадката да си играете с другите деца.“ Колкото е възможно да намесвате баща им в този процес, за да ви подкрепи с думи и действия, най-добре. Важното е да се придържате към думите си и да не се отмятате, да сте търпеливи и когато виковете са толкова раздразнителни, че не издържате, повикайте някого на помощ и излезте навън да си поемете чист въздух или просто се затворете в тоалетната или спалнята за няколко минути настрани от тях.
Освен това, може да е от полза да ангажирате големия си син в някаква физическа активност след детска градина – футбол, баскетбол, плуване – нещо, което да го накара да се чувства способен, голям и да го разсее от караниците с брат му.
Ако нещата не се променят, аз бих се консултирала със специалност лично и бих завела големия син за консултация. Понякога, децата имат нужда от пространство да изразяват чувствата и агресията си далеч от семейството и един детски терапевт може да помогне с това. Отглеждането и възпитанието на деца е изключително трудно и натоварващо и няма нищо срамно в искането на помощ.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

Comment ( 1 )

  • Съгласна съм с д-р Стоилов, че появата на вторият Ви син най-вероятно е била травматична за първородния. Вие сама казахте, че проблемите с първият ви син са започнали още докато сте била бременна с втория, което е напълно разбираемо, имайки предвид промяната в семейната динамика. Сега вторият Ви син е на 2.5години, която е предизвикателна възраст сама по себе си, когато деца имат много лабилен самоконтрол, емоциите им са непредсказуеми и агресията преобладава. Важното е в този период е да научим децата, че не се удряме дори и когато сме ядосани. За съжаление, изглежда, че това ще е проблемно за по-големия Ви син, но аз Ви съветвам първо да се съсредоточите върху малкия, за да не се научава той да удря както брат си. Колкото е възможно, аз бих ги разделяла в различни стаи или части на стаята да се занимават с нещо самостоятелно или с единия родител, когато започнат да се карат и им кажете, че не може да се бият така и да се карат и това е последицата от поведението им. Ако започнат да се удрят, разделете ги и им давайте някакво естествено последствие, например „Щом се удряте, няма да си играете заедно за половин час (или колкото прецените) и не може да ходим на площадката да си играете с другите деца.“ Колкото е възможно да намесвате баща им в този процес, за да ви подкрепи с думи и действия, най-добре. Важното е да се придържате към думите си и да не се отмятате, да сте търпеливи и когато виковете са толкова раздразнителни, че не издържате, повикайте някого на помощ и излезте навън да си поемете чист въздух или просто се затворете в тоалетната или спалнята за няколко минути настрани от тях.
    Освен това, може да е от полза да ангажирате големия си син в някаква физическа активност след детска градина – футбол, баскетбол, плуване – нещо, което да го накара да се чувства способен, голям и да го разсее от караниците с брат му.
    Ако нещата не се променят, аз бих се консултирала със специалност лично и бих завела големия син за консултация. Понякога, децата имат нужда от пространство да изразяват чувствата и агресията си далеч от семейството и един детски терапевт може да помогне с това. Отглеждането и възпитанието на деца е изключително трудно и натоварващо и няма нищо срамно в искането на помощ.

Post a Comment