Въпрос № 64
Публикувано на 23.03.2014, 12:10 ч.
Въпросът е копиран в оригиналния му вариант без никаква редакция и е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте!От известно време наблюдавам племеника на моя приятел и съм много притеснена от укорите и натякванията на част от родните на това дете.Той е в ранен пубертет и родителите му са разделени.Майка му има друга връзка в момента а баща му не го потърсил от три години.Виждам че му е тежко на детето,но не това ме притеснява.Няколко пъти съм чувала как баба му натяква за баща му(какъв бил той,такъв ли ще става като него, за това ли го отгледали и т.н)Въпроса ми е правилно ли е така да му се говори защото и аз съм минала по тоя тъп и според мен не е правилно.
Отговор:
Здравейте,
абсолютно права сте, че натякванията и сравненията са възможно най- неудачният избор при възпитанието на един юноша, особено пък с оглед на травматичната ситуация, през която му се е наложило да премине.
За съжаление, оставен на „бабино“ възпитание, вероятността за затруднения в социума и провокативно поведение са много вероятни: не поради „лошо“ възпитание на баба му, а поради отсъствието на структуриращ елемент, каквато е бащината метафора.
Честно казано, не зная дали и Вие, бихте могла да му помогнете. При всяко положение, обаче, ако потърси подкрепа (Вашата, тази на приятеля Ви или най- добре на детски психолог) на някакъв етап от своето развитие, бихте могла да му дадете обратна връзка, която да го ориентира, както в текущата ситуация, така и в битието му изобщо.
*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон 00359 87 65 151 34
Автор:
No Comments