Предпочитание към едното от децата

Въпрос № 25

Публикувано на 09.08.2011, 14:36:33 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Привет, г-н Стоилов, пиша Ви с молба да ми дадете съвет как бих могла да помогна на едно дете и семейството му. Става въпрос за моя приятелка и нейното семейство. Историята е следната:

Моята приятелка е майка на две момичета с разлика помежду им от 4години. Малкото е на 11години и за него става въпрос. Бабата (майката на моята приятелка) не харесва зет си и неговото семейство. Явно има противоречия между двата рода, но лошото е, че децата го отнасят. Бабата пред децата казва:“Техния род са тъпи, прости, мързеливи и освен да ядат и да с…т друго не могат да правят“. Разделя двете момичета на „голямото прилича на начия род, малкото на техния“. Подиграва се на малкото, че имало като техния нос-голям и грозен. Казват му, че е смотано, че нищо не може само. Това ми го разказва момиченцето, което ми има страшно доверие, но на майка си няма. Няма, защото майка й я е уверила да й даде дневника си и ключа при нея, за да го пази от братовчед й и че няма да го прочете и да повярва в това, но го е прочела и на следващия ден им се карала и ги наказала. Същевременно двете сестри се карат много, малкото е агресивно с връстниците си и е с понижен успех в училище. Когато си пожелае нещо да й купят й казват, че това са глупости, че не е заслужила, че като е наказана не може, а на сестра й се купува всичко, което иска. Като попита защо тя получава й се отговаря, че сестра й слуша, има хубави оценки и защото е по-голяма. Това дете споделя с мен и казва, че вижда живота си безсмислен, обвинява се, че се е родило такова-тъпо,грозно,смотано. Така ми казва. Смята, че е черната овца в семейството, която разваля идилията. Посъветвайте ме какво да направя, тъй като имам чувството че наистина е много разстроено това дете. Благодаря предварително.

 

Отговор:

 

Здравейте,

„Посъветвайте ме какво да направя, тъй като имам чувството че наистина е много разстроено това дете.“

Единственото адекватно и работещо предложение е БАЩАТА на двете деца да си влезе в ролята на законодател в семейството, вместо да абдикира и да оставя децата на вихрещата се лудост на този или онзи. Това означава да отдели децата от всякакви баби и дядовци, докато не вкара ред в семейството си, а също така и да обговорят и предоговорират (ако е необходимо) отношенията със съпругата си- както личните, така и генералната визия за бъдещето на децата.

Всъщност, Вие се опитвате да помогнете, а това е работа преди всичко на бащата, в отделни случаи на майката, но почти никога на странични хора, понеже често подобно желание за съдействие се възприема като натрапване, от което резултата става още по- лош.

Много тъжна ситуация, която ако не бъде разрешена своевременно, със сигурност ще остави траен отпечатък в психиката и на ДВЕТЕ деца…

 

Реплика към Стоилов

Публикувано на 10.08.2011, 10:18:39 ч.

 

Г-н Стоилов, благодаря Ви за отговора и съвета. Извинявам се, че пропуснах да напиша, че съм питала детето защо не каже на баща си, а то ми отговори, че не иска да скара мама и тате.

Бащата пътува по корабите и често отсъства от дома. Бабата живее в друг град, но като се виждат през ваканциите наистина положението става непоносимо.

Аз съм много близка семейна приятелка. Не искам, а и нямам право да се намесвам там, където не ми е работа. По тази причина се допитвам до Вас, защото досега не съм разговаряла с нито един от родителите и нямам намерение, тъй като знам, че ще влоша положението.

От разговорите с момиченцето оставам с впечатление, че тя намира поведението на баба си за нормално и обвинява единствено себе си. Може би се страхува да каже на баща си, за да не я намразят, тъй като това дете расте с усещане, че не е обичано поради недостатъците си.

Наясно съм, че не съм аз човека, който да поговори с родителите и да ги насочи към професионална помощ от детски психолог.

Тъй като често се виждаме и я предразполагам да говори и изразява себе си, мисля, че единственото нещо, което мога да направя е да я насърча да говори с баща си, за да намерят помежду си начин да разрешат проблемите.

 

Реплика към Стоилов

Публикувано на 10.08.2011, 10:54:04 ч.

 

Бих искала да Ви споделя моят подход с детето. Моята дъщеря и тя са много добри приятелки, виждаме се често. Ходят си на гости, прекарваме много време заедно. Аз с моята дъщеря се държа предимно приятелски, обяснявам й неща, които я интересуват и са и неясни, споделяме си, аз не съм човек, който бързо се изнервя и крещи. По този начин се държа и с това дете. Правя й комплименти, че е хубава, че изглежда добре, че е умна. А тя тогава ми отговаря „Не съм хубава, грозна и тъпа съм“, с това се започнаха и разговорите ни по различни теми. Например, когато е питала сестра си, дали е нормално на 11год да си има гадже, сестра й казала, че само к–-е си имат гаджета и тя ми каза „Аз няма да си имам гадже, за да не съм к–а“. При което аз й обяснявам, че има време за гаджета и е добре да учи сега и че гаджето в тази възраст е всъщност да ходят на кино/разходка момче и момиче хванати за ръце. Не знам и доколко съм ефективна за детето, но видимо се чувства спокойно в нашата компания- моята и на дъщеря ми. Но ще се опитам в разговори все повече да обръщам внимание на фигурата на бащата и дано пожелае да сподели с него. Тя е много привързана към баща си, което е голям плюс за споделяне. Извинявам се, че толкова много Ви ангажирах, но ми се къса сърцето да гледам тъжни детски очи.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment