Отказ от комуникация, общуване и игри с други деца

Въпрос № 23

Публикувано на 11.06.2011, 17:51:18 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте!
Пиша Ви отностно дъщеря ми която е на 4г. и 3м. От известно време искам да се консултирам с детски психолог но го отлагам във времето с надеждата че нещата ще се променят. Но за съжеление почти нищо не се променя. Притесненията ми са свързани с поведението й при насили при наши близки и поведението й при непознати или малко познати хора включително и деца. Тя ходи на градина преди това беше и на ясла. Посещава детското заведение от 2 г. възраст. В къщи и при баби и познати е прекалено общителна. Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. В повечето случаи близките ни трудно се справят с настоятелния и характер. В къщи се държи пак много настоятелно. Много често плаче и се тръшка. Дори и за най-малките неща постоянно говорим много продължително време и се опитваме да я убедим. В това число са ежедневни занимания и задълвения от рода на ставането сутрин измиването на зъби избора на дрехи храненето. Почти всичко което ни е случва в рамките на едно ежедневие. Много голяма част от нещата са съпроводени с рев от нейна страна. Това е накратко поведението и при родителите и близките й. Другата крайност е поведението й на вън. Тя с непознати не общува. Не си казва името не отговаря на никакви въпроси. Не комуникира и не си играе с децата извън детската градина. Понякога я оставяме в детски клубове. Остава там с желание но не разговаря с никой.Не си казва дори името. Понякога и се напишква от притеснение че трябва да каже на служителите че има такава нужда.

Това са само част от моите притеснения. Искам да попитам дали ние като нейни родители трябжа да посещаваме психолог или трябва да посещава дъщеря ми детски психолог?

Благодаря Ви предварително за отделеното време!

 

Отговор:

 

Здравейте,

въпросите, свързани с адекватното родителство и възпитание са сложни, многопластови и често имат повече от един възможен отговор.

Знаете, че винаги връзката е двустранна: до известна степен родителите създават детето, но като цяло децата създават от нас- родители. Това подчертава именно факта, че понякога детските затруднения са именно затрудненията на самите родители: да наложат правила (и да ги отстояват), да приемат, че по някога ще бъдат отхвърляни, неприемани и дори открито мразени: „Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. В повечето случаи близките ни трудно се справят с настоятелния и характер. В къщи се държи пак много настоятелно. Много често плаче и се тръшка.“

В подобни ситуации е редно бащата, като представител на закона да се намеси, определяйки правилата и реда, да даде необходимото слово и не на последно място да понесе несъгласието и противопоставянето на детето си, давайки му ясно да разбере, че тази омраза няма да го разруши като родител. За съжаление много родители не успяват да понесат негативизма на децата си и стараейки се винаги да бъдат харесвани си купуват спокойствието с отстъпване от правила, подаръци (в замяна на еди- какво си)и мекушавост като цяло.

Пишете: „Много голяма част от нещата са съпроводени с рев от нейна страна“. Притесненията Ви са относно нейното психично състояние ли, или върху ефекта, който този плач, оказва върху Вас- т.е. коректният въпрос би бил- чии потребности обслужваме- нашите собствени или тези на детето си?

Колкото до поведението извън дома, от написаното не мога да изградя хипотеза за случващото се така, че заповядайте в кабинета ми, за да се запозная лично с дъщеря Ви, със ситуацията и на тази база да изградим заедно обща картина и стратегия за справяне със ситуацията.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

Comment ( 1 )

  • Веси

    Здравейте имам притеснение ,синът ми е на 1 и 5 месеца вкъщи е много активен играе ,прави бели .но когато излезнем на вън в градинката и има деца той не се отделя от мен ,не иска да играе с другите деца

Post a Comment