Детето отказва да се храни

Въпрос № 29

Публикувано на 22.11.2011, 19:21:31 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте доктор Стоилов!

Синът ми е на 4 години и имаме проблеми с храненето.Първоначално смятах,че проблемът е злоядо дете, но някои негови реакции ме навеждат на друга мисъл.Началото беше,когато отказваше да се храни самостоятелно и все още се борим с това.Сега когато седне на масата и види храната започва да се потриса гнусливо,без значение какво е сервирано.Често докато яде започва да му се гади, дори от неща ,които по принцип обича.Имам усещането,че самият акт на хранене е наказание за него.През цялото време прави всичко възможно да го отложи във времето.Пробвах да го оставя да яде каквото и когато поиска,но нямаше особен ефект.Притеснява ме и факта,че получи анемия независимо от всички сиропи за апетит,които пробвах.

Моля, дайте ми съвет, като детски психолог. Предварително благодаря!

 

Отговор:

 

Здравейте,

Сложна е ситуацията, която описвате, особено пък щом има наличие и на анемия. Тук, от първостепенно значение е мнението на специалистите, преглеждали детето Ви- т.е. трябва да знаем касае ли се органика, или по- скоро става дума за психосоматика?

Най- добре е да поговорим лично, но ако нямате възможност да дойдете, разкажете по- подробно Вашата и историята на сина си, като започнете още преди раждането, раждане, захранване, отбиване, проговаряне, прохождане, тонус, интереси, отношения в семейството, и изобщо всичко, което смятате , че би повлияло съществено или не.

Всъщност, проблемът с липса на апетит и съмнения за анемия при децата, е доста по- широко разпространен, от предполагаемото и, колкото и абсурдно да Ви звучи корените доста често се намират в „имаме проблеми с храненето“, както самата Вие сте написала: кой, всъщност има проблем- детето или родителя? 🙂

Ще си позволя да цитирам и мнението на моята колега, г-жа Влъчкова, която активно работи с подобна симптоматика:

Здравейте,

Пиша Ви от позицията на родител, въпреки че съм и специалист в областта на въпросът, който поставяте. Ще ви отговоря на поставения въпрос, като се опитам да разкажа накратко моят опит с храненето на 4 годишният ми син.

Опитът ми за контрол над неговото хранене, доведе до ситуацията в която се намирате вие. Синът ми не желаеше да се храни сам и се втрисаше при видът на доста храни. Реших, че е крайно време да го оставя сам да решава – дали да се храни или не, изхождайки от идеята, че когато човек е гладен – яде. Да обаче, когато сме фокусирани върху храненето на нашето дете – то забравя какво е сам да поискаш и желанието да е само твое. И така сложих чинията с ядене пред него и отправих поглед към телевизора, а не както обикновенно към него. Храната е пред теб, ако искаш, яж. Той започна да говори за това, че не може сам да държи лъжицата, за това че вече се е нахранил и т.н. За детето е много лесно да играе с тревожността на майка си. Постоянно ме следеше с поглед и беше видимо учуден, че аз не показвам интерес към неговото нехранене. Естествено е че нещата не стават от първият път и се изисква постоянство от ваша страна. Освен това, трябва вътрешно да сте убедена, че храненето е един естествен процес, който трябва да бъде оставен да се прояви в детето по естествен път. Ако нямате тази убеденост, детето интуитивно ще долови това.

Отказът на детето да яде тогава, когато изискват родителите, е една от първите прояви на неговото независимо „аз“. Принужденията в мека форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения са израз на неуважение към неговите желания.

Храната не е средство за постигане на послушание и не е средство за наслада; храната е средство за живот.

Инстинктът на детето винаги точно и своевременно ще му покаже какво, кога и колко, в какво съчетание да изяде или да изпие. Бъдете уверени – неговият организъм знае това по-добре от вас и от който и да е било лекар.

Реплика към Стоилов

Публикувано на  23.12.2011, 19:48:22 ч.

 

Здравейте д-р Стоилов!

Благодаря за отделеното внимание.Тъй като живея далече ми е невъзможно да се срещнем лично.Ще се опитам да ви разкажа цялата история за мен и синът ми.Имах нормална бременност и раждане по естествен път.Бебе – напълно здраво.Проблемите с яденето започнаха още в родилното, когато малкия ревеше гладен и въпреки това отказваше да засуче/без да има конкретна причина/.Както и да е, със сестрите успяхме да го излъжем и всичко тръгна добре, до 40 ден.Бебето категорично отказа да суче и се наложи да минем на адаптирано мляко.За съжаление и то бързо започна да му омръзва.Педиатърът ни посъветва да сменим марката.В същото време на 4-5 месеца започнах захранването.Точно тогава го почна едно разстройство и докато разберем,че причината е в адаптираното мляко мина доста време.Миро беше почти на 9 месеца /2008 г./ когато го записах на детската кухня.И тази храна не му харесваше особено и започнах да му готвя в къщи.Личеше си ,че ще е злояд и вървеше слабичък,но не съм се тревожила особено.Миро е изключително живо дете, непрекъснато е в движение и рядко можеш да го задържиш на едно място, дори когато е болен.Чак му се чудя откъде идва тази енергия.

Когато стана на две и половина започнахме да го учим да яде самостоятелно, но той нямаше никакво желание за това. и сега е така.Прави всичко възможно ние да му даваме повечето неща под предлог,че се затруднява.Но го виждам да се справя доста добре с вилицата и лъжицата.Просто го мързи.Същото важи и за самият акт на ядене.Отказва да консумира всичко, което изисква по интензивно дъвкане питки ,свинско месо и др.Така започна всичко.Сега нещата се влошават още повече защото все повече неща отказва да яде/под различен предлог/.На моменти дори се чудя какво да му предложа.Не зная какво обича да яде синът ми, защото такова нещо няма.За него храненето е едно досадно задължение, а не въпрос на оцеляване.Какво ли не опитахме с баща му, за да му го обясним.

Първите признаци на отвращение към храната и прословутото гадене, започнаха след като тръгна на ясла.Категорично отказваше да яде супа.Предполагам, че са го карали насила и това е останало от там.Сега съм предупредила в градината да не настояват по отношение на супата.Последните няколко месеца подобно отношение вече има и към други храни и техният брой се увеличава.Все ще открие нещо от което да се погнуси.Рядко се случва да яде нещо с охота.Обикновено когато е много щастлив или доволен от себе си, борбата с нуждата от храна отпада.

По отношение на характера му:много нетърпелив, чести пристъпи на бунтарство,които трудно успяваме да овладеем.Понякога изпада в състояния при които „изключва“ напълно и категорично отказва да те чуе.Само плаче и повтаря едно и също.Много е емоционален и изключително любвеобилен.Външно е спокоен и не можем да разберем,че нещо го тревожи, докато не дойде ноща.Ако е имал силни преживявания през деня, винаги има неспокоен сън.

Доста е срамежлив и му трябва време да се отпусне, дори и с най-близките ни роднини.Силно е привързан към мен.Дори ревнува от баща си.Смятах,че появата на братчето му ще е проблем,но той опроверга опасенията ми.Много е привързан към него.

По отношение на интересите:бързо се учи ,но трудно може да се привлече вниманието му.Не обича да седи но едно място.Обича да ремонтира разни неща , да кара колело, да се катери.Детските филмчета ги гледа в движение.

Писмото стана доста дълго, но се опитах да отговоря на всичко, което ви интересува.Надявам се да ми помогнете със съвет.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

5 коментара

  • Вера Кирилова

    Здравейте доктор Стоилов!
    Имам дъщеря на почти две години. Когато беше на 1.2 г родих второ бебе. До тогава каката се справяше добре със захранването и храненето. Единствено кис.мляко отказа да яде и пие. След раждането на бебето, вече 10 м. тя отказва почти всякаква храна. Яде основно хляб, тестени изделия, лютеница, пастет, домати, краставици. Домашен кекс и палачинки, банани и ябълки също яде. Много рядко картофи. Това е! За манджа и супи и дума не става. Месо не вкусва. Изследванията са и в норма, но цяла зима е болна и аз го отдавам на неяденето. Вече и писва всичко и отказва и това да яде. И гладна сме я оставяли и на следващото хранене пак каквото тя си знае.Моля за съвет и помощ! Вече не знам как да процедирам, а проблема се задълбочава. Благодаря предварително и се извинявам за дългия пост!

  • Лилия Костова

    Здравейте,имам детенце на 1г и 8м,от около 5-6 дни детенцето ми категорично отказва да се храни,при вида на храна започва да се втриса,все едно го е гнус,преди тези 5-6 дни винаги се е хранил чудесно,обичаше абсолютно всичко с много малки изключения,сега не мога да го нахраня спокойно с почти нищо,моля кажете ми как да постъпя и според вас нормално ли е това?

    • Надя Николова

      Здравейте, г-жо Костова. Извинете за закъснелия отговор на въпроса Ви. Това, което описвате би могло да е нещо временно, свързано с някакво отминало преживяване на детето Ви, което да не изисква специално внимание, но също така може да е индидикатор за някакви по-особени промени в емоционално – психичното развитие, които от своя страна да имат нужда от адресиране и анализиране. За съжаление, без да зная повече от контекста на случващото се не бих могла да дам еднозначен отговор. Можете да ми позвъните на 089 7050800, ако сметнете за необходимо.

  • Elena

    Zdraveite molq vi pishete mi mn sum pretisnena dushterq mi e na 4 godini ot 2 sedmici ne se hrani vobshte a qdeshe vsi4ko bqhme na lekar napraviha I izledvane kazaha ni 4e vsi4ko e na red i 4e ima nqkakvi malki avti deto ne moje da se vidat no i parat v ustata dadoha ni nqkakva pasta i nishto pove4e iskam da vi kaja 4e deteto mi ne e zloqdo sega vobshte ne iska da se hrani maja q s taq pasta no ne pomaga qde samo krem puding molq posavetvaite me v germanq sme I nqmam doverie v nemskite doktori

    • Надя Николова

      Здравейте, Елена. Очевидно преминавате през труден период и дъщеря Ви изпитва сериозни трудности при хранене. Отказът от храна в случая със сигурност е свързан с тези авти, които в момента третирате с мехлем, и е една от причините дъщеря Ви да отказва да се храни. Много е вероятно усещането, което дъщеря Ви има да е, че храната влошава или е причина за автите, или други обяснения (реални или фантазни), което може да я спира да приема храна в момента. Разбира се, притеснението Ви е разбираемо, като се има предвид, че отказът от храна може да е опасно поведение, ако продължи прекалено дълго. Бих Ви посъветвала да се опитате да разговаряте с детето Ви и да разберете как се чувства, дали има болка/неприятни усещания когато приема храна. В никакъв случай не я насилвайте да яде, по-скоро разговаряйте с нея за това, през което преминава. Опитайте се да и обясните, че това ще премине и и кажете, че може би не и е приятно да поставяте мехлема в устата и , но това ще и помогне. Ако отказът да се храни продължи, можете да потърсите мнението на педиатър, и може би психолог. За съжаление, не бих могла да съм по-конкретна в случая, тъй като информацията, която имаме към момента не е достатъчна. Поздрави, Надя Николова

Post a Comment