Детето е обект на агресия и насилие от други деца

Въпрос № 24

Публикувано на 23.07.2011, 21:10:48 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Уважаеми,господин Стоилов,моля за съвет по следния проблем.Чудеса от храброст проявихме като родители,да възпитаме 13-год. ни син в неагресивно и диалогично поведение на фона на агресивната среда ,в която расте.Оказва се,обаче,че той не е приспособен към тази среда и неговите връстници го бият на почивки за забавление.Той е високо и силно момче,тъй като спортува,но не знае да се бие.Не е проблем да смени спорта и да го превърнем в побойник,но не търсим такова развитие за него.Моля,дайте ми, като детски психолог, варианти за поведение,както и към коя институция можем да се обърнем,за санкции срещу непълнолетни гамени.

 

Отговор:

 

Здравейте,

действително, неприятна е ситуацията, в която се намира синът Ви.

Няма еднозначно „правилни“ действия, тъй като трябва да се отчетат многото фактори, влияещи върху избора на реакция: семейната среда, бащиният пример и авторитет, самочувствието и общите нагласи на сина Ви, конкретното учебно заведение и фигурите представляващи закона там.

Понякога жалби до директора и полицията вършат нужното, понякога разговор на бащата с въпросните побойници прекратява явната агресия, но понякога и самото дете трябва да си „извоюва“ спокойствието.

Интересно е какво мисли по въпроса съпругът Ви?

Момчетата е редно да се възпитават от бащите и обикновено ако до издевателства изобщо се стигне, то те биват бързо решавани, къде с цивилизовани средства, къде с необходимият респект.

Разкажете по- подробно за това, на което сте учили сина си, за моделите, които вижда, както и за ролята на съпруга Ви в цялата ситуация.

 

Реплика към Стоилов

Публикувано на 29.07.2011, 15:36:11 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Благодаря,че ми отговорихте.Ще набележа накратко отговорите на зададените от вас въпроси.Съветът,който дава съпругът ми е:“Ами,бий се и ти“.Трябва да призная,че изглежда първосигнално, но такъв съвет не е лишен от логика.Аз,обаче,се страхувам от такова „послание“ и от нараняване в чисто физически план.Съпругът ми няма навици да ползва юмруци и не обича вербални и физически разпри.Истината е,че когато синът ни беше малък ученик,беше доста енергичен и си позволяваше да „посяга“ на деца.След няколко срещи с директори и педагогически съветници,които говореха за хиперкинетичен синдром,положихме усилия да се укроти и забранихме всякакви грубости.Страхувам се,че може би сме го превърнали в мекотело и имаме вина за сегашната ситуация.Учили сме го,че обидата и боят не са аргумент.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment