Въпрос № 27
Публикувано на 03.11.2011, 17:25:53 ч.
Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте, д-р Стоилов. Дъщеря ми е на 5г. Не е посещавала детска градина .От септември баща й работи в чужбина , а от тогава тя посещава подготвителна детска група в училище. Имаме и второ дете на 2г.
В къщи , пред блока , при баби и познати голямата ми дъщеря е прекалено общителна. Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. Когато й се откаже нещо плаче и се тръшка. Понякога използва й бебешкия език на сестра си, за да получи това което иска.Дори и за най-малките неща постоянно говорим много продължително време и се опитваме да я убедим.
Другата крайност е поведението й на вън. Тя с непознати не общува. Не си казва името, не отговаря на никакви въпроси. Не комуникира и не си играе с децата от подготвителната детската група, която посещава. Правилата хич не ги обича(и в училище и у дома), тропа с крак, дори вдига ръка срещу мен. Не възприема критика,забрани и ограничения. Често в училище отказва да изпълнява поставените задачи , като отговаря че били много трудни за нея и не можела да се справи, изолира се до шкафчето си , където стои и чака доката дойда да я взема. В къщи същите тези задачи изпълнява с лекота с моя помощ . Дори изпълняваме много по-сложни неща, помагам и да учи стихотворенията, решаваме подходящи за възрастта й задачи .В момента в който напуснем учебното заведение, тя се променя – започва да се усмихва и да отговаря на въпроси.
В началото тръгна с голямо желание на училище, после започна да иска аз да оставам при нея, а сега се обеждаваме за да мога да я оставя. В началото учителката казваше , че е нормално след като досега не е била в група, но в последно време намеква, че има някакъв психологичен проблем с детето. За този период тя научи много песни и стихотворения, оцветява, рисува и изрязва сама без помощта на учителката.
Това са само част от моите притеснения. Искам да попитам дали трябва да посетим с дъщеря ми детски психолог?
Благодаря Ви предварително за отделеното време!
Отговор:
Здравейте,
действително, много комплицирана е ситуацията, в която се намирате: имате две деца едното от ,които е съвсем малко и изисква голяма част от вниманието Ви, другото отказва да приеме реда и ограниченията на обществото, а като капак и мъжът Ви отсъства, т.е. не можете да разчитате на навременна и реална помощ от него.
Въпреки това (а може би, именно заради това), законът и правилата трябва се създават и отстояват- в противен случай ще последва хаос, който обърква още повече децата и ги кара да провокират възрастните за да възстановят реда.
Знаете добре, че границите и правилата не само ограничават, но също така показват и кое е позволеното.
За почти всяка майка налагането на ред, респективно ограничения е труден, дори травматичен процес, най- малко поради две причини: защото това и е непознато и болезнено (т.е. не тя е фигурата, която трябва да налага бащиния закон); и защото ограничението се приема буквално- като ограничаващо, а не като структуриращо (каквото всъщност е).
Изобщо, ако трябва да си представяте реда като стена, не забравяйте, че стената има две страни и поне две функции: да, в даден момент ограничава, но в същото време и пази, както от външни фактори, така и от вътрешни деструктивни импулси.
Надявам се, не смятате, че прекалено много теоретизирам, но в ситуация като Вашата е по- коректно да Ви покажа общата картина и да изберете път, който можете да следвате, вместо да Ви дам препоръки, които вероятно няма да Ви свършат никаква практическа работа.
No Comments