Агресивност, удряне, незачитане на правила

Въпрос № 32

Публикувано на 18.01.2013, 11:28 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте д-р Стоилов.
Пише ви една много притеснена майка на 5 годишно момче. Синът ми се казва…. Единствено дете е. По принцип е палаво и буйно дете. От две годишна възраст ходи на ясла, после на градина, а сега е в предучилищна група. От време на време като го взимам от градина учителките се оплакват че не е слушал, че е ударил някое дете, че е отговарял на госпожата. И съответно в къщи започва едно говорене, едно обясняване кое е правилно и кое не е. И така до следващия път, когато се оплачат от него в градината. Ние с баща му се разбираме много добре, изключително рядко се караме помежду си, а ако това стане, гледаме да не е пред детето. Почти всяка вечер след работа правим нещо заедно с детето, или играем, или заедно правим вечеря. За съжаление е единствено дете и не мога да видя как се държи в група, да преценя защо постъпва по един или друг начин. Избягвам физическото насилие, но често го наказвам, като да го лиша от любимото детско, от любима играчка или нещо подобно. Напоследък оплакванията от него в градината зачестиха, и това много ме притеснява. Незнам вече как и по какъв начин да му покажа и да му обясня, че има норми в обществото, които трябва да се спазват. Когато говорим с него, казва че е разбрал, че вече няма да се повтори, но след 2-3 дена – пак същото. А снощи се случи нещо, което ме накара да се обърна към вас: вчера госпожата като разказвала някаква смешна приказка, всички деца започнали да се смеят, и Борис, както се смял, ударил детенцето което стои до него по гръбчето. Госпожата естествено го попитала защо е посегнал на другарчето си, а Борис казал „защото е много весело“. Това ме изуми. Не може ей така без причина да удряш някого. Снощи пак говорихме, говорихме. И незнам вече как да постъпя. Ако може вие като детски психолог да ме насочите от тук нататък как да процедирам, как да се държа, как да избегна едно по-нататъшно асоциално поведение на сина си. Благодаря ви предварително.

 

Отговор:

 

Здравейте,

не се притеснявайте- „проблемът“ Ви не е нито необичаен, нито неразрешим, особено с оглед на думите Ви, че със съпруга си работите в тандем и „се разбирате“.

Всъщност това, което прави синът Ви е да атакува граници, да отправя своеобразен апел да бъде въведен в реда, правилата, нормите, или с други думи да бъде спрян. Зная, че това Ви звучи странно, но повярвайте детето търси забраната, понеже тя всъщност му указва, кое е разрешеното…

Разказвате какви усилия полагате нещата да влязат в ред, как му говорите, но никъде не видях да пишете, как всъщност се включва съпругът Ви, защото освен всичко друго, това е негово задължение. Колкото до удрянето на смеещото се дете- има цяла студия по този въпрос така, че поведението е повече от типично- всъщност, целта е удоволствието на другия, понеже се предполага, че другия притежава нещо, което на нас ни липсва, следователно трябва да му го отнемем… много по- позната практика при възрастните, впрочем. 🙂

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment