Подтиснатост и объркване у детето след развод

Въпрос № 12

Публикувано на 16.09.2009, 04:46:52 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Синът ми е на 5г. и 7м., чувствително, доста емоционално дете. С баща му сме разделени. Сега той е при него – вече 4 седмица и усещам как погубва неща градени от мен с години. Той не ми помага за възпитанието, а напротив – обърква детето, а сигурно и аз участвам в процеса на объркването. Ще дам само два съвсем пресни примера. Баща му говори, че аз не го обичам и за това съм го изгонила, а той мен мен ме обичал много. Детето е много раздвоено от това. Тази вечер чух за бабата на един негов приятел, че била „дърта вещица“ и детето ми го каза. Той не знае сега къде е истината. Мнението на баща му за него е много важно, а баща му е емоционално неуравновесен човек, сприхав, скандален и аз не мога да се справя с неговото поведение и лош език. Не знам какво да направя. Притеснена съм за психиката на детето. Благодаря за вниманието!

 

Отговор:

Здравейте,

ситуацията е сложна, с оглед на това, че бившият Ви съпруг все още не е излязъл от ситуацията кой- прав, кой-крив.Може би е добре да поговорите по тези въпроси и да се поемат реални ангажименти по възпитанието на общото Ви дете, без да бъдат намесвани настоящите Ви лични отношения.

Както неведнъж съм писал, бащата и майката са социална единица, докато мъжът и жената са биологична, и изхождайки от това положение отговорностите и ангажиментите на едните и другите са съвсем различни.

От опит мога да Ви препоръчам този разговор да се води в присъствието на психолог, който ще има триангулираща функция и няма да допусне превес да вземат личните нападки и обиди, вместо да се дискутират наистина важните въпроси, касаещи бъдещето развитие на сина Ви.

 

.

Реплика към Стоилов

Публикувано на 16.09.2009, 22:02:18 ч

 

Благодаря за съвета! И аз мисля, че двамата трябва да отидем на психолог и то не веднъж, но проблема е там, че изобщо не съм в състояние да го накарам да направи това, както не съм в състояние да го накарам да разговаря с мен за детето, изключвайки нашите лични отношения, емоциите му към мен,комплексите му… За това си мислех дали има смисъл да ходя на психолог аз със детето?

 

Отговор:

 

Здравейте,

за сина Ви на този етап е безпредметно да посещава психолог, но помислете дали консултация със специалист няма да бъде полезна за Вас, помагайки да си зададете въпросите, чиито отговори сега имате, но не знаете какво да правите.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment