Въпрос № 84
Публикувано на 10.03.2015, 10:42:42 ч.
Въпросът е копиран в оригиналния му вариант без никаква редакция и е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments
Здравейте г-н Стоилов.Имам син който скоро ще навърши 11.Имаме проблем който продъжва вече 2години.Прави тикове които се менят,или изчезват но за кратко,и отново се показват.А също така има различни натрапливи мисли,които мисля че са повод за тиковете.Аз съм неговата майка и винаги отношенията са ни били не родител-дете,а приятел към приятел.И той усеща това,защото се чувства свободен,че чак сеопитва да ми прави забележки от рода на:да не си сресвам косата,защото по някакъв начин го дразня,да не си докосвам лицето,да не кашлям и др.Когато направя тези неща той започва да се кара и дори ме удря.Старая се да не му се карам защото се страхувам затиковете му.Никога не удряно и тормозено дете от нас с баща му.Той винаги е бил много уважавано и обичано дете от нас.От баща му има известна доза неудобство,и на него не прави забележки.Много съм притеснена и не знам къде да отида и да потърся помощ.Направихме и всички нужни прегледи в болница св.Наум,и се оказаха напълно нормални,по скоро смятам че проблемът е на психична основа.Mоля помогнете с Вашият съвет.Mного съм изпашена.
Отговор:
Здравейте,
Радвам се, че при прегледите в съответните лечебни заведения, резултатите са добри и е отпаднала вероятността за физиологична дисфункция. Липсата на органична причина за това поведение обаче, по никакъв начин не намалява страданието на сина Ви, а от там и Вашето, като негови родители.
Без лично да се срещна със сина Ви и с Вас не бих могъл да бъда адекватен в препоръката си и не би било полезно да се опитваме да налучкаме какво предизвиква и поддържа посоченият симптом. Все пак, има някои неща, които сте споменала, предизвикващи размисли у мен:
Вие пишете: „Аз съм неговата майка и винаги отношенията са ни били не родител-дете,а приятел към приятел“.
Един родител не е приятел на детето си, или поне не е такъв до една определена възраст и момент, от които синът Ви е доста далеч. Ако родителят е приятел, той обрича детето си да е лишено от най -ценното, а именно майката или бащата, което е тежка загуба за всеки човек, особено пък за дете.
Или споделяте, че синът Ви: „се чувства свободен, че чак се опитва да ми прави забележки от рода на: да не си сресвам косата, защото по някакъв начин го дразня, да не си докосвам лицето, да не кашлям…“. Вие не сте негова собственост и подобни забележки, би могъл да прави всеки друг, но не и синът Ви. Заставайки толкова близо до Вас, ситуацията не би могла да роди нищо здравословно.
Също казвате: „той започва да се кара и дори ме удря. Старая се да не му се карам защото се страхувам за тиковете му.“ Абсолютно недопустимо е да Ви удря. Редно е съпругът Ви да влезе в ролята си, и както не позволява на други хора да Ви удрят, така да забрани това и на сина си. Тиковете, по- скоро биха се подкрепяли от липсата на наказания, от колкото да отшумят.
И още: „От баща му има известна доза неудобство, и на него не прави забележки…“. Това е добре, въпреки че от баща си не трябва да има неудобство, а респект. Липсата на забележки към баща му (изобщо, наличието все пак на някаква граница), обаче е нещо здраво, за което бихме могли да се надяваме, че ще ни покаже пътя към страданието и симптома, който синът Ви афишира- тиковете. Недейте да чакате кризата да се реши от „само себе си“, защото е възможно да се задълбочи и да стане необратима. Консултирайте се с психолог.
*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон 00359 87 65 151 34
Автор:
No Comments