Select Your Style

Choose your layout

Color scheme

Притеснителност и необщителност

Въпрос № 78

Публикувано на 18.12.2014, 15:39:34 ч.

Въпросът е публикуван без никакво редактиране и е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте. Синът ми е на 4 г. и още от малък е доста не общителен и притеснителен при непознати дори като бебе плачеше от непознати ,но това което ме очудва е защо вапреки че от две години вече в градината е с едни и същи деца и госпожи продължава да не говори с тях и да не се включва в колективните игри ,а предпочита да стой сам и да си играе .а сега от две седмици почна да отказва и да говори в кащи за по няколко часа питам го защо го прави тои и дума не казва. Неразбирам протеста си срещу нещо ли изразява по този начин . Той проговори касно,първите му думи бяха на 3.г 6 м.и все още не успява да се изразява хубаво. Какво е вашето мнение . Благодаря предварително.

 

Отговор:

 

Здравейте,

когато децата не говорят умишлено на възрастните или на съучениците си, то най- често това е начин да подканят другия да бъде по- активен, спрямо тях, т.е. : „аз ще ти бъда сърдит и очаквам от теб да дойдеш и да ме молиш за вниманието и благоволението ми. Не очаквай да се съобразям с никакви правила и ограничения, защото моите воля и желания са над всичко!“. Много подобна е ситуацията и около отказа от участие в групови игри и занимания.

По отношение на по- късното проговаряне обаче, това би могло да се дължи както на липса на стимул да говори („защо ми е да говоря, след като мама, баба, тате ми дават всичко, дори без да съм си отворил устата?“), така и на задръжка в развитието на експресивната реч или други нарушения в развитието. Препоръчвам да се консултирате с детски психолог.

 

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон 00359 87 65 151 34

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment