Затрудненията, свързани с репродукцията, се откриват при огромна част (варираща около 10% ) от двойките в световен мащаб. Световната здравна организация определя жената като имаща репродуктивни трудности, когато среща невъзможност
Прочети още
От самото си раждане бебето е изследовател на заобикалящата го среда и това не се променя много с възрастта – единствено добива нови начини за изследване, един от които е езикът.
Къде и как възниква и се развива езикът на омразата и отхвърлянето по отношение на уязвимите групи в обществото ни? Дали и доколко се влияе от уж "невинната" или "хумористичната" употреба на крайно обидни и стигматизиращи думи, които се употребяват в присъствието на децата...
Постепенно ученикът изгражда свой вътрешен речник, който съдържа зрителната и слухова форма на думата, както и нейното значение.
Не забравяйте, че Вашето дете се учи най-вече, като подражава на възрастните. Затова говорете правилно и разбираемо. Не бързайте и отправяйте към детето точни, ясни и кратки послания.
В училище все повече и по-видими стават децата със СОП – нелепо (според мен) наименование на деца със специални образователни потребности. За мен като начинаещ специалист беше предизвикателство да
С обогатяването на опита си в работата с деца все по-силно се убеждавам в това, че днешните родители са изправени пред една тиха и често неравна битка – тази
С цялата условност на едно такова обобщение и с ясното съзнание, че се фокусираме върху конкретна социоикономическа група, в тази статия съм изброила някои от характерните особености на „днешното
Този процес е компенсаторен и има привидна полза, но само когато е кратковременен, защото през соматизирането намаляваме напрежение, което иначе би ни блокирало тотално.
Подобно поведение може да е обосновано от определени семейни отношения и динамики, а в някои случаи дори може да е свързано с индиректна „атака“ към друг член на семейството.
Би било добре да подкрепяте играта, да не забранявате „опасни“ сценарии и да се опитвате да разберете значението на играта за сина Ви.
Задаването на граници е задаване на граници и по отношение на изразяването на емоции.
На глобално ниво COVID-19 извади на повърхността примитивни части от нашето психично, които ни предизвикват към това да се фокусираме върху нуждата от индивидуално оцеляване и да намаляване на доверието към другите.
При сканиране на мозъка на деца играещи на компютърни игри, регистрираните количества допамин са сравними при мозъчни състояния при употребата на кокаин.
Електронното въздържание може доведе до много ползи, като например: по-дълбок сън, по-добро и устойчиво настроение, по-добро внимание и увеличаване на физическата активност.
Децата не правят разлика между това, което виждат на екрана и собствената си реалност и могат да повярват, че са в непосредствена опасност. Можете да им помогнете да се справят със стреса, като им предоставите възможност да играят и да се отпуснат, когато е...
Важно е да си дадем ясна сметка, че физическото ни оцеляване е немислимо без доброто психично функциониране.
Препоръки на СЗО (световната здравна организация) и МЗ (Министерство на Здравеопазването) за предпазване от заразяване.
В интервю за списание Здраво Дете, Надя Николова, детски психотерапевт и консултант, говори за празниците и подаръците, за желанията, децата и техните родители: Променят ли се децата, когато има
Бeз cъмнeниe, тexнoлoгиитe oĸaзвaт cвoя oтпeчaтъĸ във вcяĸa cфepa нa eжeднeвиeтo ни. Eднa oт нaй-зaceгнaтитe cтpaни e пoдpacтвaщoтo пoĸoлeниe, чиитo дoceг c лъcĸaвитe джaджи и Интepнeт нepядĸo пoвeчe вpeди, oтĸoлĸoтo
Когато върху вътрешната, (емоционална и психична) депривация се насложи и външната дерпивация (бедност, мизерия, условия, които не позволяват на детето уважава себе си и света около него) опасността за преминаване към престъпно поведение е много голяма.
Бебето не се появява във вакуум, в нищото. Напротив, то се появява в специфичния контекст на едно семейство. Дори още семейството да не мисли и говори за бебе
КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОПТИМАЛНА СРЕДА ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО, СЕ ИМА ПРЕДВИД ЦЯЛАТА КЛЕТКА НА СЕМЕЙСТВОТО, В КОНТЕКСТА НА ОБЩЕСТВО, КАТО ЦЯЛО.
Детският психолог и психотерапевт Надя Николова отговаря на въпросите на списанието за практическа педиатрия Здраво Дете.* Въпрос: Нужно ли е да възлагаме задачи на децата, свързани с домакинството у дома?
Мотивите за проявите на жестокост към животните по време на детствотото и юношеството могат да имат различна етиология и трябва да се анализират в контекстта на спецификата на индивидуалното развитие.
Първият момент, в който детето ще назове себе си „Аз“ е едновременно начало и край. Той обозначава края на едно постепенно изграждане на субекта – повечето изследователи го ситуират между 6-я и 18-я месец на детето.
Адаптация в нова среда – ясла, детска градина, училище; Как да подпомогнем прехода; Как детето комуникира с другите деца
Умствената и физическата умора щяха да прогонят фантазиите, свързани с половите нагони, емоционалната и чувствената привързаност между децата или между деца и възрастни, хетеро- или хомосексуална.
По-долу са публикувани откъси от книгата на Франсоаз Долто „Всичко е език“ (Tout est langage, 1994).* „Желанията се различават от потребностите по това, че те могат да се обговорят
„Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от образа, който самото
По- долу публикувам днешната презентация от „Практикум тийн клуб“, представена от „Детско развитие“, на събитието в поликлиника „България“
Направих грешка, когато дадох телефон на по-големите си деца, когато бяха на 13.
От психологическа гледна точка е важно да оставим детето свободно (естествено, под наблюдение), да му говорим, и ако се е наранило, да му помогнем, изразявайки съчувствие, без да му се караме.
Ето защо в такива ситуации най-мъдрото решение е да потърсите външна помощ (детегледачка), ако имате възможност да си позволите това финансово или да промените работните си графици така, че единият родител да е винаги вкъщи.
Представям Ви едно кратко свое интервю за предаването "Частен случай" по Българска Национална телевизия
От психологическа гледна точка, от изключителна важност е да се говори с детето преди родителите да се разделят, за да се обясни какво предстои. Разбира се, често се случва
„Здравейте, докога е нормално детето да спи в леглото на родителите си? Дъщеря ми е на 1.6 г и все още я кърмя през нощта. Но все по-често се случва
Фантазии и реалност. Още преди бебето да се появи майката вече е развила силни чувства към него или по-точно към очакванията си (фантазията) за него. С напредването на бременността
Бременността и майчинството са период на значими промени в психиката на жената. Наред с радостта и очакването на бебето си, бъдещите майки понякога изпитват противоречиви чувства и трудност да говорят за това.
Всяка промяна изисква да се откажем от нещо, да загубим нещо, за да получим нещо друго; да преживяваме амбивалетни чувства на тъга, траур, гняв и разочарование от загубата на нещо значимо до този момент, от една страна, и радостта, вълнението от очакването да получим...
Дали всъщност по този начин не бягаме от чувството за самота, от личните си проблеми, или от това да останем насаме със себе си или с близките си, да разговаряме, или пък да не правим нищо.
Едно мое интервю за Канал 3, където обсъждаме опасностите, които крие безконтролното блуждаене из интернет, както и придобилата напоследък печална слава игра "Син кит".
Затова колкото и сериозен да е здравословният проблем, нека не забравяме, че освен тяло детето ни има и психея и съхраненото психично равновесие е предпоставка за по-бързото възстановяване на тялото.
Няма история без злодей, конфликт или перипетия. Или поне не реална такава. А колкото повече възрастните се стремят да преведат в думи онова от реалността, което може да травмира детето, толкова по-подготвено ще е то да посрещне случващото се.
Любопитството е ключов елемент в откривателската природа на малчуганите, докато прекомерната тревожност на родителя е нещото, което буквално спъва детето да прави крачки напред, в откриването на заобикалящия го свят.
В тази плашеща реалност единственото успокоение в новия свят е майчината гръд, осигуряваща много, много повече от просто храна. И въпреки това, в името на доброто психично и физическо развитие, детето трябва да се раздели и с нея в даден етап от своето развитие,...
От ден първи детето влиза в една огромна система от правила. То трябва да се ориентира в системата, да се впише. Много родители подхождат с недоверие към училищната институция, а основанията им са логични и несъмнени (особено ако говорим за дефицитите в българската образователна...
А знанието, трудът, които се отплащат незнайно кога в бъдещето, са изключително далечни на учениците. Именно тук е ролята на родителите, в обяснението, че умението да отложиш удоволствието в името на нещо по-стойностно, по-значимо, е полезно и необходимо.
Преходът към първи клас несъмнено е от ключовите периоди в развитието на детето, както и голямо вълнение за неговите родители. Няма как да не си задавате въпроса „Моето дете готово ли е да ги посрещне?“
Ако детето ви разкрие мисли за самоубийство, трябва незабавно да се обърнете към детски психолог и/или психиатър.
Неуспехът да се овладеят някои особено значими умения до около 3-4 месец, би могъл да е сигнал за патологични нарушения в развитието, които изискват специално внимание.
В началото на своята речева практика детето изпуска два или повече звука, това се наблюдава най-често през ранните етапи в развитието на детския говор и обикновенно се произнася ударената сричка в думата. Например: кибрит - бите, петел - пел, Краси - Си.
Децата чуват речта около себе си и се стремят да възпроизведат думите, но в началото от техните уста те звучат непълно, приблизително и с много условности. Думите са трудни, а на детето му липсва достатъчно опит в произнасянето и затова ставаме свидетели на пропуски...
Говорете на детето си, независимо че то е малко и Вие смятате, че не ви разбира. Нежността в гласа Ви го успокоява, пък и така то чува вашата реч. Говорете на детето си правилно, така, както говорите на възрастните си близки и обичани хора, без да изопачавате думите, защото така то ще чува вярната и правилна реч.
Това искане (за човешко отношение) се изразява чрез единствения език, достъпен на детето, тоест повръщанията на несмляно мляко, след свършването на биберона, за да удължат перфузиращото отношение на майката към бебето
Чрез една грешка на езика майката формулира сърцевината на проблема: детето все още не се беше отделило от нея, те и двамата до такава степен бяха вдадени в преодоляването на мъката, че нито тя, нито то бяха готови за отбиването.
Много дълго време се опитвахме да го дресираме, налагахме му разписание кога да спи и кога да яде. Така рефлексите му за спане се объркваха, мозъкът му не развиваше саморегулирането, което иначе би се установило спонтанно.
Сегашните смущения водят началото си от начина, по който педиатрията и теорията за ранното отглеждане на децата ни караха да малтретираме бебетата си в продължение на няколко поколения.
Като бебе е бил лишен от стимулиране на онези части на мозъка, които модулират стреса и свързват удоволствието с човешката компания.Не е развил емоциите, свързани с взаимодействието с другите, затова му е било все едно дали им доставя удоволствие, или ги наранява.
В хода на психоанализата ми каза, че майка му го кърмела до шестгодишна възраст и редовно го слагала да спи в едно легло с нея. Малкото момче се сблъскало с появата на сексуалността в крайно тежки условия.
...травмата трябва да се преработи, а не да се "замете под килима"...
Факт е, че рожбата ни се нуждае от здраво и устойчиво гнездо, за да расте уверено и да има волно детство - грижа, която понякога се оказва далеч по-сложна от набавянето на материалното и грижата за физическото здраве.
Лекторите, с които работи Puls.bg, са изявени специалисти в своята област, а форумът е успешна формула за намаляване на дистанцията между медицинските специалисти и семействата, здравната система и пациентите.
Юношата комуникира със света извън себе си, а често и със себе си, предимно чрез тялото си. Когато емоционалната комуникация е нарушена, тялото изразява това, за което думите все още липсват.
...опитът на юношата за приспособяване към драстичните промени да включва опасни, и будещи основателно притеснение поведения, като употребата на алкохол, наркотични вещества, участието в банди, употреба на насилие върху другите или агресия насочена към собственото тяло и личност...
Ако не знаем как да определим правилно членната морфема в мъжки род, най- лесно е да заместим наум членуваната дума с „той“ или „него“.
Нека не забравяме най- важното: приказките са метафора на живота, представяща неговите правила по разбираем за малчугана начин, а той понякога има и по- различен облик от този с, който ни се иска децата ни да се срещат, но въпреки това, неминуемо ще опознаят...
Всъщност препинателните знаци са онези малки неща, които могат да изградят или да развалят голямото. Често те носят повече смисъл от самите думи. Ако умеем да ги използваме и разчитаме правилно, ще открием толкова много у тях.
Паниката, свързана с външното оценяване, е наистина излишна. Далеч по-продуктивно би било, ако децата са наясно, че всъщност получените през тази година знания са откроени като най-съществени за тяхната бъдеща грамотност. Да учат, за да се развиват, за да бъдат образовани и интелигентни!
Някои деца се адаптират лесно и бързо, други обаче имат нужда от време. Нормално е и ако успехът им се понижи. Тогава е необходимо родителите да си дадат ясна представа, че е важно да се разговаря и помага в този процес на адаптация.
Нека пораждаме у децата си любов към знанието, към себе си и към живота! Нека ги преоткриваме, а не проектираме! Нека и в провалите им се гордеем с тях, защото са опитали! Нека и ние учим от тях! Нека не ги вкарваме в „коловоза“!...
Колкото и странно да ви звучи, без агресия не бихме могли да съществуваме, защото няма да успяваме да се защитим, няма да се развиваме адекватно и няма да можем да се отделим , като самостоятелни субекти.
Не успявайки да получи живота, който желае, младежът предприема действие, което прилича на желание за смърт, но всъщност е стремеж за промяна на текущата ситуация, възприемана, като смъртоносна.
Юношеството на нашите наследници възкресява онези трудности, които самите ние не сме успели да разрешим успешно в миналото си и именно заради това сме толкова чувствителни (и настоятелни) в желанието си да удържим настоящето статукво.
Малчуганите учат най-ефективно при взаимодействието си с други хора, затова връзката родител- дете е от решаващо значение за социалната адекватност и кумуникативност, но с телевизията, тази връзка е дълбоко засегната поради намаленото, фрагментирано и непълноценно прекарано време.
„Времето пред компютъра може да бъде време, което да се прекара с родителите. Детето учи по-добре от контакта със себеподобните, отколкото с устройство, което му дава двуизмерен образ”.
Палатков лагер с момичетата и момчетата от младежки клуб "Аз мога", местност "Говедарци", август, 2016 година
Най-тежко липсата на авторитет проличава, когато децата постепенно се превърнат в тийнейджъри. Ако до този момент е било възможно (макар и крайно неправилно) да говорим „на“ тях, се налага спешно да започнем да говорим „с“ тях.
Авторитетът, изграден върху не-подкупването, всъщност е истински работещият възпитателен модел. Именно той е в основата на възпитанието, което юношата ще приеме и в последствие ще приложи в собствения си живот!
Едно мое интервю за Българско Национално Радио- Благоевград, където говорим за първия ден в детската градина и можем ли да предотвратим сълзите на малгучаните.
Много често родители ме питат, като детски психолог, кое би било по-добре за детето – да се разведат, когато има неразбирателство, или да останат заедно в името на детето си. Въпросът е абсурден от гледна точка на това, че ние няма как да бъдем...
„Хиперактивни“ биват наричани почти всички деца, които са по-буйни, не успяват да задържат достатъчно дълго вниманието си върху учебния материал, изискват честа смяна на дейностите и, като цяло, са превъзбудени и в непрекъснато движение - както физическо, така и психично.
Децата имат право, но и вътрешна необходимост да познават корените си. Не можем да лишим едно дете от идентичност, опитвайки се да скрием истината от него.
Нека не забравяме, че децата са като водата – върви на някъде, после среща камък и завива в друга посока. Ние, като родители трябва да разберем накъде вървят техните интереси и да ги следваме. Но е наша и задачата да ги подкрепяме, като не...
На шестгодишна възраст човекът вече е изграден. Още на три години детските игри се разделени на момчешки и момичешки, освен това момчето се идентифицира с родителя, който видимо въплъщава мъжката роля в живота.
Бебетата хапят в опит да разкъсат, защото усвояват, разкъсвайки. Следователно имат нужда да хапят и изяждат, за да изградят тялото си. След проговаряне установяват, че получават много повече внимание от майка си, говорейки, и вече не се налага да се изразяват чрез хапане.
(Детето) не може свободно да спре пишкането и акането, до завършване на своята нервна система, между двадесетия и тридесетия месец. На майките не им е приятно да перат, когато имат бебе, но трябва да знаем, че се налага да сменяме пелени до около двадесет...
Знаете ли обаче, че езикът не се възприема по еднакъв начин от двата пола? Желанието на детето изцяло се скланя в мъжки или в женски род още от вътреутробния живот.
Нашата работа във възпитанието на детето е да му помогнем да разбере какво иска и да използва по най-добрия начин наличните за момента възможности.
„Животът" е безлично понятие, а проблемът на всеки отделен човек е да погледне в лице този живот, т.е. да се изправи срещу непрестанните преображения на света - вътрешния и външния; това е индивидуалната среща на всеки човек с външния свят.
Свободата на единия свършва там, където започва свободата на другия. Мисля, че много възрастни попадат в капана на своето обожание и прехласване по детето, която ги кара да забравят собствените си желания спрямо хората от тяхното поколение.
Трябва да отглеждаме децата, като ги оставим самостоятелни свободни в своите начинания, и най-вече като признаем, че не можем да удовлетворим всичките им желания - невъзможно е, защото те имат незадоволими желания.
Повечето родители очакваме детето да мисли по някакъв образ и подобие на начина, по който ние размишляваме, а това е съвсем невъзможно, разбира се. Детето е дете, а ние сме възрастни. Има родители, които са инфантилни, но няма деца, които преждевременно да са станали...
Зад тези взаимоотношения се крият несъзнавани хомосексуални тенденции и влечения, които могат да доведат до действителни хомосексуални връзки. Подобни връзки са половинчато бягство от неизбежния и поради редица вътрешни и външни причини неуправляем на този етап стремеж към противоположния пол.
Подрастващите са извънредно агресивни и се държат зле с родителите си и всеки, податлив на такова отношение - домашни помощници, слаби учители, мразени съученици. Когато омразата достигне тази точка на насищане, нуждата да се запазят доброто, получаването и даряването на любов се изостря неимоверно.
По-голямото дете се грижи за бебето като възрастен и ние му се възхищаваме: „Истински малък баща/малка майка." Но и за двете страни е много лошо да се казва това...
Първото нещо, което трябва да се направи след раждането на човешко същество - мъж или жена, - е да го представим на всички. То се ражда и трябва да го посрещнем и да назовем неговото място с думи, като представим един след друг членовете...
Виждала съм деца, на които не беше говорено за смъртта на бабата. Едно от тях за три месеца изостана с цели два класа, до степен да забрави да пише. То беше седем-осем годишно...
Майката трябва винаги да говори на детето си, защото думите остават и след изчезването на този, който ги е изрекъл. Затова деца, на които не се говори достатъчно, имат истинска фобия и към най-малката раздяла.
Но, изглежда, то разбира дори много повече: смятам, че още преди да е схванало граматиката на езика, то възприема несъзнаваното послание, отправено към него с дълбоко уважение и желание да му се обяснява...
За децата е много важно да разнообразяват играчките, с които усъвършенстват своя усет и интелигентност. Играчка, която вече не крие никаква изненада или загадка, е напълно излишно да бъде съхранявана- тя само заема място.
Играта винаги е надежда за удоволствие. Постигнато или не, то представлява опит със самия себе си, всеки път успешен и създаващ обновено себеосъзнаване, а понякога и познание за другите, дори ако „играчката завърши с плачка", както се казва.
Когато чувства сигурност, детето се интересува от всичко, което забележи, и се опитва да го хване, отвори или разглоби. Камъче, цвете, листа, парче връв или хартия - и то вече е насочило вниманието си и е погълнато от заниманието да слага в уста, да...
Именно от този период нататък, най-вече след тримесечна възраст, майката и бавачката трябва да се постараят, освен грижите за тялото, да осигуряват на детето моменти без такива грижи, в които да установяват словесна връзка с него, сетивен и емоционален обмен.
За да чувстват сигурност, децата се нуждаят от ограничения, но само такива, които се отнасят за реални опасности и чието нарушаване би застрашило целостта на техния или чужд организъм. Това, че не може „да прави всичко", което пожелае, не означава, че не може да...
Училищният живот създава възможност за по-ясно разграничаване на омразата и любовта, отколкото е било възможно в тесния семеен кръг. В училище можем да мразим някои деца или просто да не ги харесваме, а други да обичаме. По този начин изтласканите чувства на любов и...
В детето се наблюдава тенденция да изтласква тези сексуални чувства, т. е. те стават несъзнавани, и са, ако мога така да се изразя, погребани в дълбините на ума. Сексуалните импулси също се оттеглят от първите любими хора и така детето придобива способността да обича...
Чувствата на мъжа към жената са винаги повлияни от ранното отношение към майка му. В повечето случаи то е несъзнавано и проявленията му са замаскирани по най-различен начин. Мъжът може да избере за свой партньор жена, която има черти, абсолютно противоположни на тези на...
И по-рано съм описвала фантазиите на детето за нападане и садистично проникване в тялото на майката като причини за пораждане на различни страхови ситуации (най-вече на страха да не бъдат затворени и преследвани вътре в нея), които лежат в основата на параноята. Показах също...
Както ни е добре известно, подобни на описваните тук хармонични семейни отношения не са често явление в реалния живот. Те зависят от щастливото съвпадение на редица обстоятелства и психологически фактори,
Способността на майката да обича и да разбира децата си се проверява най-вече когато те достигнат юношеска възраст. В този период обикновено децата са склонни да се отдръпнат от родителите си и до известна степен да се освободят от детската си привързаност към тях....
Щастлива връзка на възрастни, каквато вече описах, може, както вече обясних, да представлява пресъздаване на ранната семейна ситуация. Тя ще бъде още по-пълна и ще затвори кръга на увереност и сигурност чрез връзката на мъжа и жената с техните деца. Това ни довежда до...
На практика майките винаги схващат това. Те първи забелязват, че детето им се държи по различен начин, когато баща му присъства, и знаят добре от какво значение е фактът да се обърнат към някой трети за детето си, било то към собствения му баща,...
Искам да кажа, че близостта от всекидневните взаимоотношения не улеснява упражняването на авторитета, който твърде скоро рискува да се стори деспотичен на детето.
Несъмнено някои деца, убедени че произхождат по равно и от двамата родители, изживяват развода като че ли ги разполовяват. Разводът ги принуждава изкуствено да осъзнаят собствената си индивидуалност, а можем да се запитаме дали, рано или късно, тази операция не е необходима.
Детето обаче е продукт на любовта, независимо от раздялата на родителите си, продължава да въплъщава идеала идеал, на когото то често се явява последно убежище. Ето защо родителите се разделят, но въпреки разногласията си, желаят да предпазят детето и с тази цел да запазят...
Приказките са подходящи за децата, които ги обичат. А малчуганите обикновено ги обичат, защото майките не ги смятат за глупави. Но има и майки, които внушават на децата си чувство за вина, понеже им се нравели неистински истории... И тези деца започват да се...
Прелъстяването, което религиите упражняват върху хората и човешките общности, както и тяхната роля на утешител, възпитател, регулатор и манипулатор на тревогите и склонността към разрушение, чака своето обяснение.
"Който е открил тайната да се наслаждава на доброто, без да се ядосва на противното му зло, ще е намерил точката. Това е вечното движение." Ами ако бунтът, който ни липсва днес, е тъкмо тази "точка", това "вечно движение" към "тайната да се наслаждаваме на доброто, без да се ядосваме на злото" ... Определено интимно преживяване...
Какво представлява блокажът? Това е ограничение, което човек сам си налага, без да го желае. Именно затова блокажът е изживяван болезнено: ако взема решение да не изляза, а да остана вкъщи, за да поработя, примерно, не само че няма да се почувствам фрустриран, но...
Това може би обяснява непремерения вкус на някои юноши към т. нар. „филми на ужасите“: тук става дума за същинско автолечение. Страхът, който те изпитват не без наслада, е някакъв вид ваксинация срещу бездната на неназовимата тревога.
Така някое дете, до този момент с блокажи (инхибирано, свенливо, затворено), ще се преобрази в юноша, който спори разпалено, а друго, щастливо от живота - в мълчалив и тревожен юноша.
Патологията на процеса на юношество може да се обобщи като преувеличеност на един от двата му аспекта: било самоубийственият характер на предизвикването, отправено към света на възрастните, да се разрасне до престъпно поведение, било, наопаки, траурът по детството да прерасне до степен на потиснатост.
Агресивността не може да бъде изкоренена. Тя трябва да бъде разбрана. Ако не бъде разбрана, а просто се опитаме да я подтиснем, тя се превръща в насилие.
Вън от съмнение е, че най-добрата превенция на това явление се осъществява от здравата семейна среда. Във всеки случай е разбираемо, че трябва, в дадени случаи, да се употреби власт, когато с волята на личността видимо е злоупотребено.
Като идола и като лидера, първата любов има за функция да въздържа осъществяването на желания, които будят силна тревога. Подобно на идола, тя може да бъде бисексуална или хомосексуална, без това, обезателно, да доведе до развой от подобно естество при личността.
Честит празник, скъпи дами! Благодарим Ви за всичко, което правите за нас и нашите деца! Макар и понякога да ни се ядосвате, искаме да знаете, че продължаваме да Ви обичаме!
Казано просто и ясно - във възпитанието на децата си, родителите се опитват да избегнат да възпроизвеждат грешките, в които са упреквали собствените си родители. Често това ги води дотам, че да постъпват по точно обратния начин на онзи, по който са действали родителите...
Сексуалността се превръща в нежност, ни казва Фройд, но тя продължава да е налична. Ето защо трябва да се изгради дистанция с родителите.Така пробуждането на Едиповия комплекс предизвиква и появата на семейния роман,за да предотврати всичко болезнено, което Едиповият комплекс може да съдържа.
Далеч по-тежки са отхвърлянията и неприемането в училищната среда. Класът образува група, която се подчинява на определени закони. Така интеграцията се извършва автоматически между съученици, които се разпознават помежду си.
Съвсем накратко, като се ограничаваме да задълбаваме повече, ще кажем, че подобно на изчервяването, тикът показва, за да скрие, и скрива, за да покаже.
Без съмнение, с настъпване на юношеството (т.е. когато желанията се превръщат в реализуеми, за разлика от тези на детството) срамът приема нови измерения. Причината е, че срамът има соииално измерение, той даже е „социална тревога“ в най-висока степен...
Въпреки еволюцията на обществото, юношеството на хомосексуалния младеж продължава да предизвиква драми, които понякога граничат с психиатрията. Товарът на социалните съждения, подет, понякога, въпреки желанието им и от самите родители, остава значим. Така че хомосексуалният младеж трябва да се бори на много фронтове.
Понякога юношата тласка предизвикването към самия себе си до степен да се заиграва със смъртта. Става дума за някои рискови поведения, които са опасни, понеже са често срещани. Те се простират от експериментирането с дрога, до необузданото сексуално поведение, като се мине през бягството...
Освен това наистина е много добре малкото да се чувства обичано, дори ако краде, защото то се приспособява към живота и към законите на възрастните благодарение на любовта. Но всъщност детето, което краде, обикновено не обича да крадат от него.
Обикновено роденият преди това изпитва психосоматични трудности именно в този момент, на третия месец от бременността на майката, защото може да не са му съобщили новината или е чул да се споменава, но без думите да са били отправени към него...
Аз съм против куклите, които правят всичко (плачат ако ги натиснеш тук или там, пишкат...), защото... какво не могат да правят? Точно това ще му липсва на детето. То не се интересува никак от повтарящото се. Малкото желае да мечтае с помощта на предмета.
Родителите нямат повече никакви права върху играчките, така ли? Не! Свършено е. И не бива никога да се отнема играчка на детето. Това е нещо садистично. А ако на майката и отнемат детето? Тогава? Играчките са децата на децата.
Гневът никога не е решение. Грешка е родителите да притискат детето си: „Ако си признаеш, че си ти, няма да ти се карам", понеже, щом малкото е сторило нещо неправилно или вредно, то трябва да си понесе последствията и да го осъзнае.