Параноичното мислене и коронавирус

Параноичното мислене

Една от най-често срещаните характеристики на параноичното мислене си остава убеждението, че нещо или някой иска да ни навреди и това убеждение е толкова устойчиво, че никакви аргументи не могат да го преборят. Напротив – параноичната личност изгражда стройни и логични мисловни конструкти само и само това убеждение  да остане валидно.

Най-странното в случая е, че параноичното мислене не е истинския проблем, напротив – то е решение, то е спасение. Спасение от тревожността. И то не каква да е тревожност, а една архаична и ужасна тревожност, че ще бъдем унищожени. И ако при параноичния човек причината за тази тревожност идва от вътре, от самия него, от неговата лична история, то в днешния ден заплахата идва отвън и е ясна и видима (макар самият вирус да е невидим). Какво тогава е общото между параноичното мислене и нормалния човек, който се притеснява от коронавируса?

Тревожността и проекцията

И параноикът (който е психично болен) и нормалният човек се спасяват понякога от тревожността с един и същ защитен механизъм – проекцията.

Параноикът пренася, проектира своите агресивни намерения от себе си върху другите  и така другите се превръщат в съдържателите на агресивността и на враждебността. Или казано по възможно най-прост начин:  „Аз имам агресивни мисли, които ме тревожат и за да се спася от тях и тревожността, която предизвикват, приписвам моята агресивност на другите и така те стават на свой ред агресивни и  враждебни към мен, а аз съм само невинна жертва.“

Здравият човек, изправен пред пандемията, която го заплашва, също проектира и пренася, но не своите агресивни чувства (макар че и това е възможно), а натрупаните си до момента познания, настроения и нагласи от едно място на друго с цел да си обясни какво се случва и с надеждата, че като го обясни ще може да го контролира. Например, ако мразите САЩ е много вероятно да ги заподозрете като главни виновници за пандемията. Ако недолюбвате Китай, Русия, глобализма, капитализма, демокрацията, либерализма, самолетите, илюминатите, масоните и т.н., в един момент може да се окаже, че сте сам в един глобален заговор.

По този начин се стига до всякакви обяснителни теории като 5G мрежата, Търговските войни между САЩ и Китай, между Русия и Запада, заговори за нов Световен ред, а защо не и за такива, които целят облекчаване на пенсионната система. Дори хора, на които конспиративните теории им са чужди, започват стройно да аргументират, че всичко е плод на преувеличението, а главната цел е да се унищожи демокрацията.

Знаете ли какво е общото между всички тези теории – те са под контрола на човека – можем да спрем 5G мрежата, САЩ, Китай, Европа и Русия могат да сключат примирие, демокрацията може да бъде спасена и всичко това може да стане за един ден.

Това, което не можем да контролираме обаче така, както ни се иска, е еволюцията. Еволюцията на едно малко вирусче, чиято единствена цел е да се размножава. Нашият нарцисизъм е наранен – нещо безмозъчно ни прави безсилни и ни унищожава, без оглед на раса, социален статус и богатство. Милиони хора зависим от няколко нископлатени учени да ни избавят по-бързо от това проклятие (между другото сега е време да поискат увеличение на заплатата).

 

Мелани Клайн и нейната следа

Най-интересното остана за накрая. Как така дори и нормалният човек бива отровен от тревожността и започва да мисли като параноик? Няма да повярвате. Според една от най-видните фигури на психоанализата – Мелани Клайн – всички ние някога сме били параноици.

„Обектите – казва тя – стават лоши, не просто защото не задоволяват желанията (на детето), а защото  детето проектира собствената си агресия върху тях […] Ето защо съвсем малки деца преживяват страхови ситуации, изпълнени със съдържание, подобно на това, характерно за налудностите при възрастните.“

От тази перспектива, тревожността, която ни причинява опасността от коронавируса, ни връща назад към нашето архаично минало, към нашата бебешка безпомощност и към древните механизми на защита от тази тревожност, каквато е „проекцията“. И колкото по-назад се връщаме, толкова по-отровна и всемогъща става тревожността до степен, че започваме да се страхуваме да не се изгубим в самата нея.

Какво ни съветват специалистите

Фройд казва „Никога една параноя не е напълно безпочвена“ и наистина е наивно да си мислим, че някой няма да злоупотреби с нас и да спечели от тревожността ни, продавайки ни кабели и вестници вместо маски, приемайки някой и друг лобистки закон. Какво обаче да направим, за да не загубим здравия си разум, потъвайки в една патологична тревога?

Специалистите обикновено ни съветват да се занимаваме с различни дейности, като започнем от това да си пием любимата марка кафе, както винаги сме го правили, минем през домашния фитнес и стигнем до домашното учене и самоусъвършенстване. Тези съвети целят да въздействат  в две посоки:

  1. Първата е да се поддържа, чрез старите навици, илюзорното усещане, че нищо не се е променило чак толкова: кафето, фитнеса, социализацията под една дигитална форма – всичко сякаш си е както преди. Това в психологията се нарича „отричане“ и е друг защитен механизъм срещу тревожността. Логиката е ясна – насочват ни от един по-архаичен защитен механизъм (какъвто е проекцията) към един м-а-а-а-лко по-зрял. Всъщност същия защитен механизъм използват и италианците, които пеят, за да си повдигнат духа. И може би този концерт посред погребална процесия наистина действа … поне до следващия камбанен звън или новина за починал човек. Отричането като защита от тревожността има своите ограничения и не му се надявайте много.
  2. Втората насока на популярните съвети е добре познатото казармено правило човек да стои зает, за да не мисли „за глупости“. Тук целта е човек да изразходва малко психичната си и физическа енергия и да държи мислите си заети с безболезнени неща. Повярвайте ми – да остане човек със себе си и наистина да се опознае малко повече може да бъде много, много трудно за преживяване.

Както виждате всички съвети, които специалистите дават не въздействат върху архаичната тревога от унищожението, а само я приглушават с подръчни средства. Повечето от специалисти в областта на психичното здраве знаят, че дори доближаването до архаичната тревожност от унищожението (с цел да я разберем и да се справим с нея) изисква години психологическа работа. Малко или много, сами ще трябва да си изработите защитата срещу тази тревога и специалистите могат само да Ви помогнат, но не могат да Ви я дадат наготово (въпреки, че някои го обещават). Ето защо в наши дни например остроумното творчество в социалните мрежи достига невиждан размах. Както пише Фройд „Човек, постига най-много тогава, когато успее да увеличи задоволителното удоволствие с помощта на психичната и интелектуална дейност“ (въпреки, че най-резултатният начин за противодействие на грозната реалност – пак според същия автор – е интоксикацията – алкохол, антидепресанти, транквиланти и т.н)

Не трябва да забравяме, че етапа на мобилизация ще свърши, както и пандемията и независимо от края – добър или лош, много от нас ще изоставят тревожността и ще се отпуснат в обятията на добрата стара депресия. Тъй като всичко, което преживяваме и на което сме свидетели в момента, ще ни промени, а това означава че ще се разделим с много наши представи за света, за живота, за това как не трябва да го напускаме, за нас самите, за това какви хора сме по време на пир и по време на чума. А всички раздели (с изключение на някои разтрогнати бракове) носят малко или много тъга и ще трябва да мине време преди колелото да се завърти отново.

 

*Статията е публикувана първоначално в сайта За Психичното

Автор:

Михаил Михайлов

Михаил Михайлов е завършил магистратура "Клинична и консултативна психология" към Софийски университет "Св. Климент Охридски". Неговата тясна специализация е в детско- юношеското консултиране и консултиране при тежки раздели и загуби. Асоцииран член на "Българска асоциация по психоонкология". Съосновател на сдружение "Пространство за мен".

No Comments

Post a Comment