Коронавирус: какво се случва в семейството, когато всички са принудително у дома?

 

 

Може би най-чувствителното последствие от социалното дистанциране е рязкото намаляване на източниците на удоволствие и начините за задоволяване на желанията. В ситуация като тази, бързо става ясно за всички, че хората се събират и са социални, освен заради всичко друго, и за да си доставят удоволствие – общуването в същността си е може би именно това. Отиването на ресторант, кафене, културно или спортно събитие с приятели и близки носи удоволствие. Ако досега сме свикнали да изтърпяваме различни дози неудоволствие през деня с идеята, че вечерта ще го компенсираме в приятна компания и обстановка (навън или у дома), то в момента тази опция за отложено задоволяване на желанията сякаш не съществува. Познатите начини за разтоварване на напрежението вече не са достъпни и ежедневната фрустрация от битието в една „извънредна реалност“ ще нараства все повече.

 

Тоталната липса на лично пространство за всички членове в семейството неизбежно води до напрежение във взаимоотношенията – границите могат да рухнат във всеки един момент (бидейки гневни на детето, е напълно възможно да пренесем напрежението в разговора при конферентната връзка с колегите, както и обратното- да стоварим гнева си върху близък, заради несгоди в работата). Това е така, защото се получава смесване и застъпване на семейни, професионални и партньорски отношения, в един и същи времеви отрязък и в едно и също споделено пространство. Изведнъж домът се превръща от неприкосновено място за почивка и евентуално преживяване на удоволствие, в работна или учебна среда, а понякога и в „бойно поле“. Когато всички са непрекъснато у дома, количеството на ежедневните битови задължения (почистване, готвене, подреждане, занимания с децата, и др.) се увеличава многократно, както и вероятността да се стигне до скандали и размяна на обвинения между децата и родителите около това кой, какво трябва да свърши. В такива моменти е възможно единият партньор да се почувства изключен или отхвърлен от другия в процеса на приспособяване към новите реалности – може би всеки има различна идея за това какво и как трябва да се направи. Наложителна е бърза промяна – от рутината на ежедневието, коопериране и съобразяване един с друг у дома, сега се налага да се ре-организира съществуващата установена структура. Всяка една промяна в семейната динамиката е потенциално травматизираща и често води до проблематичност и несигурност в отношенията и страх от разпад в семейството, вътрешно преживяван както от родителите, така и от децата.

 

При децата се наблюдават осезаема свръх- възбудимост и честа промяна в настроението от едната в другата крайност. Ако в началото те са радостни от неочакваната ваканция (макар да усещат напрежението на възрастните около тях), то много бързо нещата се променят. Доволни са, че мама и татко са вкъщи , което обикновено се случва само през почивни дни, празници или по време на отпуските, но скоро това непрекъснато присъствие започва да им тежи. Липсва им живият контакт и игри с връстниците, а ограниченото пространство и ресурси у дома (свободни помещения, брой компютри, телевизори, телефони) прави комуникацията между родители и деца взривоопасна: каква програма ще се гледа, каква музика ще звучи, какво иска да прави родителят и какво очаква от него детето му…

Друга важна особеност е промяната на образователната форма от стандартното „ходене на училище“ до учене от вкъщи, която налага отпадането на ограниченията при употребата на електронните устройства. Така те се превръщат в основно средство за продължаване на социалното функциониране изобщо: от инструмент за доставяне на удоволствие, информация и осъществяване на комуникация, компютрите, таблетите и смартфоните се превръщат в неотменим инструмент за изпълняване на почти всичките социални роли на децата.

 

 

Всичко описано по-горе, заедно със страха, породен от несигурността и опасността за здравето и физическото оцеляване е вероятно да доведе до ескалация на тревожността и нарастване на битовите скандали и насилието-  както у дома, така и извън него (в супермаркета, в бензиностанцията, по улиците). В психиката ни, последиците от това могат да придобият формата на идеи за индивидуално/ поединично справяне със ситуацията.

Съвсем реалистично е да очакваме в следващите няколко седмици и рязко намаляване на финансите. Липсата на работа, разбира се, води до липса на пари, което в съчетание с наложените ограничения ще доведе до страх за оцеляване, т.е. намаляването на ресурсите е пряко свързано с намаляването на усещането за сигурност на съществуването в утрешния ден, особено при социално уязвимите групи в обществото.

 

 

Това, което можем да направим за да облекчим трудностите, които ни предстоят е да си дадем ясна сметка, че физическото ни оцеляване е немислимо без доброто психично функциониране. Практиката сочи, че след сериозни изпитания, застрашаващи живота и здравето на член от семейството, ако психичната травма от преживяното не е преработена, често се стига до сериозен разрив в отношенията между партньорите или дори до раздяла. Не бива да забравяме също, че в състояние на тежък стрес грижата за психичното ни здраве е основополагаща предпоставка за доброто физиологично функциониране – знаем колко сериозна е психосоматичната връзка и как нашите възприятия, емоции и преживявания се отразяват на възстановителния процес на цялото тяло.

 

В този смисъл, много важно е да запазим способността си за споделена емоционалност, за да внесем яснота във взаимоотношения в семейството. Добре е да говорим за ежедневните трудности и предизвикателства, с които се сблъскваме, вместо да се надяваме, че партньорът ни се досеща какво преживяваме;

да разговаряме с децата си, вместо да говорим на тях;

да мислим за разрешаването на проблемите, вместо върху да се фокусираме върху „безизходността“ на ситуацията.

И най-вече да не забравяме да се смеем заедно и да се опитваме да намерим нови начини за споделено удоволствие със семейството, различни от досега познатите.

 

Текстът е подготвен от Надя Николова и Валентин Стоилов

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с психолог, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment