Детска престъпност- причини и превенция

 

Интервюто по Канал 3:

 

„Социална мрежа“ на 31.10.2019 г.: Детската престъпност – статистика и причини

 

По- долу помествам отговори на въпросите, които бяха поставени за дискутиране в предаването „Социална мрежа“ по Канал 3. Липсата на достатъчно време не позволи всичко важно да бъде изговорено, ето защо го публикувам тук:

 

  1. Какво стои зад детската престъпност – лична инициатива, лош пример/възпитание, бунт или престъпни групи?

Факторите, които стоят зад това, което наричаме детска престъпност (тук се включват кражба, деструктивно, разрушително поведение, насилие, хулиганство и др.) имат различен характер и са комплексни. Това означава, че трябва да са на лице вътрешни (психични) и външни (на средата) предпоставки за създаването и развиването на престъпни тенденции. Най-общо казано, когато вътрепсихични състояния и нагласи, като например естествените агресивни импулси, не успяват да се канализират и изразят в реалността в приемлива (сублимирана) форма, поради фактори обусловени от взаимодействието на психичното на детето със средата, се преминава в отреагиране на тези потиснати импулси, често чрез манифестирането им в провокиращи, опасни, агресивни, престъпни поведения.

По- коректно е да се говори за престъпни и антисоциални тенденции в развитието и до известна степен, те са част от процеса на развитие на всяко дете, с тази разлика, че симптоматиката при девиация е с различна тежест и честота, и поведението при нормалното развитие е сравнително социално приемливо. Пример за това е лъжата, „безобидните“ кражби на сладкиши или играчки. При всички случаи, подобни действия на детето целят да привлекат вниманието на околните върху него и чрез шока, който родителите преживяват, да въздействат така, че да ги подтикнат да търсят причината за тях. В този смисъл, престъпните действия у децата говорят за силната им нужда да получат нещо, което им липсва, да комуникират нещо, което не успява да бъде разбрано и назовано в отношенията им с родителите. Доналд Уиникът (британски психиатър, педиатър и психоаналитик) казва, че когато детето краде то се опитва да си върне нещо, което е имало, но чувства, че е загубило- усещането за любов, емоционална подкрепа и разбиране от страна на родителите си. Чрез повторяемия акт на кражбата, то търси този добър обект по един символичен начин. А когато детето извършва деструктивни/ разрушителни действия, то „комуникира“, че се чувства застрашено, че няма безопасни граници и рамка, в която да се развива, т.е чрез действията си то търси такива границици, които да му гарантират предвидимост, сигурност, в този смисъл-безопасност. Парадоксално, макар само на пръв е, че когато детето се чувства застаршено (психически и/или физически), то преминава към действие по начин, който да търси сигурни граници за съществуването си чрез антисоциални или престъпни действия.

 

  1. Провокират ли модерните технологии престъпни действия?

Не бих казал, че модерните технологии провокират такива действия, но някои особености на употребата им, разгледани през призмата на основни психични принципи и механизми, могат да наведат да разсъждаваме в тази посока. А именно- отличната възможност за характерното бързо осъществяване на желанието на субекта в дигиталното свързване и комуникиране –тук, сега и веднага– е феномен, който се свързва с функционирането на принципа на удоволствието в човека. Той се опитва всячески да избегне стоенето с чувстата на неудоволствие, фрустрация и безсилие от незнанието и неизвестното и бързото кликване на клавиша предоставя тази възможност. Второ, в съвременния век на високи технологии и дигитално общуване за децата е все по-трудно да израстнат естествения период на омнипотентно (магическо) мислене и да приемат реалността, крайността, ограниченията на възможностите си. Съществува и голямо улеснение на изкушението за бързо отреагиране, без обратната връзка, пространството и рефлективността, която комуникацията на живо ни предлага. Всичко това може да са условия, които в някои случаи да допринасят за засилване на (съществуващи вече) престъпни тенденции у подраставащите, които да намерят външно измерение. Границите на допустимото безопасно „поведение“ в мрежата все още са разтегливи понятия, те се определят от администраторите, които пък са едни дехуманизирани деперсонализирани обекти и така поставените размити граници трудно могат да се преживяват като безопасни за субекта.

 

  1. Хулиганство

Пак Уиникът казва, че проявите на хулиганство носят в себе си и надежда- надеждата на детето, че външният свят ще види, чуе и ще се опита да разбере вътрешнопсихичната битка за възвръщането на доверието му във възрастните, за намирането на сигурност и любов.

 

  1. Наркотици – увеличение на престъпленията, свързани със забранени вещества

Да, наркотичните вещества и алкохолът могат да улеснят процеса на преминаване към престъпни действия, но не те са причина за съществуването на такива тенденции. В този смисъл, приемането на забранени вещества не е само по себе си условие за детката престъпност , макар и употребата им да е символична провокация на закона и да говори за проблеми с намирането на авторитет, с когото младия човек да се идентифицира. В някои случаи, както е по време на тинейджърството, употребата на забранени субстанции е условие за приемането в групата, толкова важна за младия човек. Приятелската група по това време е гарант на юношата за възможността да се индивидуира и отдели от комуникации и отношения предимно в семейството и да премине към такива с по-широкия свят. Но тази група може да оказва сериозен натиск върху членовете си, да изисква антисоциални поведения, насилие и т.н.-тогава вече говорим за банда. Попадането в банда не е случайно, и отново е обусловено от съществуващи вече тенденции и идва да „каже“, че има нужда от интервенция – намеса на средата, за да се възстанови доверието и сигурността на младия човек в себе си и в света.

 

  1. Насилие – между непълнолетни и от деца срещу възрастни

Има разлика дали е между връстници- при тях понякога е конкуренция, съперничество, опит да се привлече вниманието, за да се излезе от една маргинална позиция, понякога по много краен начин. В други случаи може да изисква по-сериозна работа.

От деца срещу възрастни (най-често в семейството): когато се преминават границите на допустимото манифестиране на агресия срещу родителя,  а именно когато агресията се изразява под формата на физическо насилие (особено след 4- 5 годишна възраст), е необходимо задължително да се потърси помощта на специалист- детски психолог/психотерапевт.

 

  1. Изнасилвания

Изнасилването е особен акт на насилие и може би изисква отделен разговор, но само ще спомена, че социално-културните нагласи в едно общество също имат значение за този вид престъпления на страстта, както често ги определят. Ако законът не наказва възрастните извършители адекватно, то това е сигнал към подрастващите, че това не е престъпление. Всъщност, изнасилването е ужасен престъпен акт, който е сравним с акта на убийството, защото макар и да оставя жертвата жива физически, убива достойнството, а често и психическия и интрегритет. При юношите изнасилванията са свързани с первезни фиксации, но най-вече с невъзможността да се види другия като субект или индивид, имащ правото на избор: невъзможност да се търпи отказ. Тази форма на престъпност в повечето случаи е е признак на психопатология и изисква интензивна психотерапевтична работа.

 

  1. Престъпленията – диагноза на децата от социално слаби семейства ли са?

Едно уточнение: детската престъпност не е диагноза, макар че силно изразените престъпни и антисоциални тенденции в поведението на едно дете, в съчетание с други психични характеристики, могат да са индикатор за патология в психичното развитие, която да се диагностицира на някакъв етап (психопатия).

А на въпроса дали престъпленията се извършват предимно от деца от социално- слаби семейства: не, по-скоро от деца, които живеят с усещането на депривация (неглижиране, липса на емоционална подкрепа, сигурност, любов). Тези липси са съществени фактори за потенциални престъпни деяния. А когато върху вътрешната, (емоционална и психична) депривация се насложи и външната дерпивация (бедност, мизерия, условия, които не позволяват на детето уважава себе си и света около него) опасността за преминаване към престъпно поведение е много голяма.

 

  1. Баланс между контрол и доверие в отношенията родители-деца

Трудна тема, защото все повече, водени от собствената си заливаща тревожност, родителите не успяват да осигурят безопасно пространство за комуникация между тях и децата си, те самите се чувстват застрашени, може би поради липсата на ясни правила и безопасни граници в обществото ни в момента. Недоверието в основните институции, които трябва да гарантират безопастност и спокойствие – изпълнителна, правосъдна и здравно- осигурителна системи, води до все по- засилваща се тревожност. В този обществен контекст родителите са параноично притеснени за сигурността на децата си, което пък води до опитите им да ги контролират 24/7. Така не се гради доверие, защото за едно дете, ако родителите му не му вярват, то също не може да развие доверие в себе си.

 

  1. Решение на проблема и превенция

Родителите са тези, които дават пример и имат отговорност да създадат сигурен и безопасен свят за децата си. Детските престъпни тенденции възникват първо в контекста на семейството и после се пренасят и извън него. Престъпните тенденции и поведения при децата са силно обусловени от средата, в която растат. В среда, която насилието е тема табу, единствената възможност, ако не се говори, е то да се манифестира в престъпни действия. Необходимо е повече да се говори за причините за насилието. Всеки е жертва в една връзка, в която има насилие. Да не се правим, че домашно насилие не съществува или по-лошо, че то е част от националния ни характер. Не, насилниците са били насилвани и пропуснатата възможност да получат адекватна помощ и разбиране е довело до това да приемат, че насилието е част от нормалното в едни отношения и да го повтарят. Мисля, че е важно да можем да говорим неосъждащо за проблема, т.е. да не търсим къде е вината, а да се опитаме да разберем и да търсим решение. От гледна точка на превенцията, помощта на специалистите в тази област (детски психолози, психотерапевти) в най-ранните фази на възникване на притеснително поведение е от излючителна важност.

 

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с Валентин Стоилов или друг детски психолог от екипа, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

Автор:

Надя Николова

Надя Николова е психоаналитичен психотерапевт и консултант. Тя е формирана като специалист в Британската школa на обектните отношения и е Магистър по психодинамична психотерапия и консултиране на деца и юноши към Бъркбек, Лондонския Университет. В периода между 2003г. и 2018г. работи и живее в Лондон, Великобртания. През 2015 г. получава квалификация за психодинамична психотерапия чрез движение и танц от колежа Голдсмитс. В практиката и се включва и клинична работа с деца и юноши в болнична среда към Great Ormond Street Hospital, където работи над 4 години. От 2015г. до 2018г. работи като психотерапевт към неправителствена огранизация за психотерапевтична помощ и подкрепа на деца в училищна възраст в Англия и Уелс. Член е на Асоциация по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), както и на Британския Психоаналитичен Съвет (BPC). От 2016г. Надя работи и с деца и възрастни към „Детско развитие“, град София.

No Comments

Post a Comment