При какви условия се извежда дете от семейството?

 

Помествам отговори на въпросите, които бяха поставени за обсъждане в предаването „Социална мрежа“ по Канал 3. Липсата на достатъчно време не позволи всичко важно да бъде изговорено. Поради тази причина, това което ми се щеше да кажа го публикувам тук под формата на текст, а на който не му се чете, може да изгледа видео- материала:

 

При какви условия се извежда дете от семейството? Разговор в „Социална мрежа“

 

ВЪПРОС:

Кои са условията, при които едно дете ТРЯБВА да бъде изведено от семейството си?

 

ОТГОВОР:

И преди проекта за Национална Стратегия за детето деца са били извеждани от семействата си. Мерките в стратегията са насочени да подкрепят семействата да се справят с осигуряването на оптималната среда за отглеждане на детето си и неговото благополучие. Но не само това: идеята е цялото общество и всички, които са ангажирани формално и неформално с децата и техните семейства (лекари, учители, социални работници и т.н.) да получат подкрепа в този процес.

Всъщност децата се „извеждат“ от семействата им, след като всички опити да се осигури безопасното им съществуване там завършат с неуспех, и когато върху тях се упражнява СИСТЕМНО насилие и тормоз (физически, емоционален или психически), който сериозно затруднява на оптималното им развитие и е рисков фактор за емоционалното, психическото и физическото им  здраве.

Не става дума за „един шамар“, въпреки че ако детето е всекидневно унижавано с шамари, ясно е, че това ще се отрази на психичното му здраве, в този смисъл то има право да е защитено от такъв тип системно унижение, което дори да изглежда безобидно за някои, категорично е форма на тормоз. Да не забравяме, че родителите прибягват до такива „възпитателни“ мерки поради две неща: модел наследен от собственото си детство и/или безсилие и некомпетентност в опититите си да упражнят задължението си да възпитат детето си.

Дори след извеждането обаче, опити да се подкрепят родителите да намерят решение на опасната ситуация за детето продължават, и едва когато има съдебно дело и решение, което да постанови, че на този етап е в най-добрите интереси на детето да е отделено от родителите си, едва тогава може да бъде отнето, и да отиде при приемни родители.

Мисля си обаче, че острата реакция срещу стратегията от страна на родителите и някои части на обществото ни, показва колко голямо е недоверието на хората днес към институциите като цяло. За съжаление се рискува с мръсното да се изхвърли и чистото. Аз лично смятам, че институциите трябва да са по-активни във войната с тези, които експлоатират страха, недоверието и незнанието на хората. Отговорността е винаги върху тези, които притежават знанието, те са тези, които трябва да намерят начин да го предадат.

  

ВЪПРОС:

Кои са проблемите, с които може да се направи компромис, за да остане детето при биологичните си родители?

 

Отговор:

Не става въпрос да се прави компромис, а да се търсят начини детето ДА остане при родителите си, ако има проблеми в отглеждането му да се осигури подкрепа от страна на държавата, социалните служби и други неправителствени звена и организации, ангажирани със здравето и благополучието на децата. Например, семейството преживява труден период, има смърт или друг травматизъм и в този контекст нуждите на детето са неглижирани, тоест то се оказва потърпевшо в ситуацията. Разбира се, трябва да се мисли как да се помогне на семейството в този момент, за да се гарантира безопасността на детето. Нека да сме наясно:

КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОПТИМАЛНА СРЕДА ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО, СЕ ИМА ПРЕДВИД ЦЯЛАТА КЛЕТКА НА СЕМЕЙСТВОТО, В КОНТЕКСТА НА ОБЩЕСТВО, КАТО ЦЯЛО.

 

ВЪПРОС:

Как влияе на децата – мизерията, конфликтните родителски отношения, насилието?

 

ОТГОВОР:

Травматизиращо, разбира се. Отново обаче е важно да се има предвид дали това е перманентна ситуация в семейството и най-вече дали родителите се опитват да мислят за интересите на детето. Има разлика, например, ако между родителите в едно семейство има непрекъснати кавги, но те се съобразяват с детето си (карат се когато детето не е наоколо), и когато детето им не съществува като субект за тях, т.е. не се съобразяват с него. Друг пример: има много мизерстващи семейства, за жалост и срам на цялото ни общество, в които децата гладуват и нямат базови неща, но въпреки тази трудна ситуация за семейството им, родителите могат да имат ролята на пазители на детето си и да правят опити да осигуряват каквото могат. Детето ще усеща любовта и грижата на родителите си. В контраст на това, в други случаи, в които детето е неглижирано, не се чувства разбрано, видяно и обичано, страданието му и рисковете за неговото развитие ще са големи. Винаги е важно да се разбере контекста не само на случващото се, а и на причините за това- може би родителите имат сериозни трудности поради легитимни причини- те самите се чувстват неподкрепени, страдащи, имат психическо или друго здравословно заболяване, но нямат никого наоколо, който да им помогне и да ги насочи към адекватна помощ. Не бива да сме осъдителни и да заклеймяваме отстрани, без да знаем какво точно се случва в семейството. Ето тук идва ролята на държавата- ДА ОСИГУРИ НАЧИНИ ЗА ПОДКРЕПА НА СЕМЕЙСТВАТА, ЗА ДА МОГАТ ДА СЕ ГРИЖАТ ПО ОПТИМАЛЕН НАЧИН ЗА ДЕЦАТА СИ.

 

„НЕОБХОДИМО Е ЦЯЛО СЕЛО (ОБЩНОСТ) ЗА ДА СЕ ОТГЛЕДА ЕДНО ДЕТЕ“- много мъдра африканска поговорка, напомняща ни, че е необходима цялата общност от хора, за да могат децата да живеят и да растат в безопасна и здравословна среда.

 

ВЪПРОС:

Как влияе отделянето от майката и/или бащата върху психиката на детето?

 

ОТГОВОР:

Труден въпрос, защото ми се иска да кажа, че за детето е много по-лесно това да се случи, ако се е стигнало до ситуация, в която това отделяне е било необходимо. Обаче детето не преживява лесно отделянето от биологичните си родители. То разбира, но в същото време и не разбира защо това се случва. Защото за него родителите, били те и опасни, тормозещи, насилници, неглижиращи и т.н. са ЕДИНСТВЕНИТЕ, КОИТО ПОЗНАВА КАТО РОДИТЕЛИ ДО ТОЗИ МОМЕНТ и личните му преживявания са единствените на които може да се позове. За насилваното дете целят свят е опасен и насилник, как тогава да вярва, че някой ще е добър с него? Когато детето отиде в приемно семейство трудностите за двете страни са големи, трябва да се извърви дълъг път, за да може детето отново да възстанови базисното си доверие във външния свят. Там обаче ще има шансове да расте в безопасна среда и да развие потенциала си, и въпреки че изобщо няма да му е лесно, ще има възможност да осмисли това, което му се е случило, защо се е стигнало до отделянето му от биологичните му родители, от една безопасна дистанция. Трябва да се мисли в перспектива, да се осигурят шансове за по-добро бъдеще.

 

ВЪПРОС:

Колко травматично е настаняването в институция или друго семейство?

 

ОТГОВОР:

При всички случаи е необходима специализирана психологическа подкрепа за децата и техните приемни семейства в този процес, защото този преход е травматизиращ. В повечето случаи, децата, които са били насилвани или системно неглижирани имат сериозни трудности да се свържат с другите хора, защото при тях е подкопано базисното доверие във възрастните и света изобщо, те не вярват, че някой може да е искрено загрижен и добър с тях. Изискват се много усилия това да бъде преодоляно, понякога години терапевтична работа, с детето и с приемните родители / или осиновители.

 

ВЪПРОС:

Каква е работата с деца, отделени от биологичните си родители?

 

ОТГОВОР:

Децата имат правото на собствената си история, каквато и да е тя. По същия начин имат правото да знаят кои са биологичните им родители, и ако/когато поискат да имат контакт с тях, трябва да им се осигури това право. Разбира се, има случаи, в които това не е препоръчително: когато родителят е опасен за детето. Срещите между дете и биологичните му родители, от които е отделено задъпжително трябва да се фасилитират и извършат в присъствието на социалните работници, и /или приемните родители.  От съществено значение е и достъп до психологическа подкрепа- структурирана, дългосрочна психотерапевтична работа се предлага едва когато детето е в сигурна среда. До този момент се осъщесвяват само кризисни интервенции (от страна на социалните работници и подкрепящи срещи с психолог).

 

ВЪПРОС:

Имат ли (трябва ли да имат) право на глас – къде и с кого искат да живеят?

 

ОТГОВОР:

Ако имате предвид дали имат право да изберат приемните си родители, мисля че е добре да се съобразят с децата при избора им, но до степен до която това е възможно и реалистично: все пак, по-добре е за едно дете да бъде в семейна среда, отколкото в инститиционална такава. Ако говорим за феномена, наречен „Стокхолмски синдром“, при който детето, жертва на системен тормоз и/или насилие НЕ иска да бъде отделено от насилниците си, то разбирате, че няма да е в интерес на детето да остане в такава опасна среда. Трябва да се има предвид и спецификата на  възрастта, но не само. Но да, желанието на децата трябва да се вземат предвид, като се обследват възможните причини за това тяхно желание. Ако решението обаче не съвпада с желанието на детето, трябва да му се обясни разбираемо защо се е взело различно от неговото желание решение.

 

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с Валентин Стоилов или друг детски психолог от екипа, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment