Какви могат да бъдат задължения на децата според възрастта?

Детският психолог и психотерапевт Надя Николова отговаря на въпросите на списанието за практическа педиатрия Здраво Дете.*

Въпрос: Нужно ли е да възлагаме задачи на децата, свързани с домакинството у дома?

Н.Н.: Още от съвсем малки за децата е добре активно да участват в ежедневните дейности на семейството и да се запознават отблизо с някои, съобразени с възрастта им задължения. Опитът, който получават чрез ангажирането в дейности, от света на „възрастните“ е съществен за развиването на важни качества и умения, като например кооперативност, самостоятелност и поемане на отговорност.

Въпрос: По този начин дали няма, въвеждайки ги в домакинската работа, да им отнемем част от детството?

Н.Н.: Мисля, че не само няма да отнемем от детството им, а можем само да им помогнем да растат уверени в собствените си възможности.

Въпрос: От каква възраст можем да им поставяме задачи и с какво трябва да бъдат съобразени те?

Н.Н.:Разбира се, изискванията трябва да са съобразени с възрастта и специфичните особености и възможности на всяко дете, но можем да мислим за това как да ангажираме детето в дейностите от ежедневието от ранна детска възраст (след 1-2 годишна възраст). Много по-лесно ще е за детето да се справя със задълженията си в по-късна възраст, когато е било постепенно въведено в поемането на отговорност от рано

Въпрос: Кои са основните задължения, които можем да изискваме според възрастта на детето?

Н.Н: Възпитаването в самостоятелност и отговорност обикновено е труден и продължителен процес, изискващ търпение и от двете страни. Правилото е, че ако децата виждат родителите си да поемат отговорност за изпълнението на различни задачи и дейности, то те по-лесно ще се приобщят към идеята самите те да имат домашни задължения.

Например, когато детето е на 1-2 години, то изследва света около него внимателно и всяка мимика, жест или действие на родителя се регистрира. Тогава трябва търпеливо да показваме на малкото дете къде се подреждат неговите дрешки и играчки. Постепенно можем да започнем да изискваме от детето да прави заедно с нас това, което сме му показали.

Детето между 3 и 5 години е все по-любопитно, интересите му вече са насочени към всичко, което се случва в къщи. Можем да стимулираме интереса на детето да участва в приготвянето на вечерята, а след това да помогне с подреждането на масата, например. На тази възраст започват да се изграждат основни хигиенни навици, които в началото се усещат като задължения. Очаква се , че децата на тази възраст могат да се справят в известна степен и с подреждането на собственото си шкафче с дрехи, като това може да се превърне в забавна игра.

На 7, с тръгването на училище започва по-сериозното формиране на рутинни навици  и поемането на повече домашни задължения, свързани с поддържането на реда в детската стая (оправяне на леглото, подреждане на къта за учене и игра) и помощ с почистване на масата след хранене, събиране на боклук.

От 9 до 11 години, т.н. възраст на предпубертета, децат стават по-лесно раними и чувствителни. Затова поставянето на задачи е добре да се обсъжда с децата внимателно, а изпълнението им да се случва без принуда или заплахи. В тази възраст децата вече могат да се ангажират с дейности като: разделяне и изхвърляне на боклука, помощ в почистването на дома, да извеждат на разходка домашните любимци, да придружават родителя по време на пазар и да помагат при разтоварването и прибирането на покупките след това.

Между 11 и 15  е времето на пубертата и предстои предоговаряне на отношенията между родител и дете. Въпреки трудностите в комуникацията по време на тази „трудна“ възраст поемането на отговорност в изпълнението на домашни задължения трябва да продължи.

След 16 години „детето“ е вече е юноша и е доста самостоятелен, но независимо от това, все още е технически дете и продължава да живее у дома. Следователно, задълженията не само не трябва да отпадат, а трябва да се включат и други, с още по-отговорен характер. Вземането на самостоятелни решения по отношение на пазаруването, поддържането на реда на дома, а не само на своята зона, са само някои примери за нарастващите отговорности. В тази възраст, със съгласието на родителите си, младият човек може да започне почасова работа през ваканциите, за да придобие представа за стойността на парите и да оцени труда на родителите . Това е от изключителна важност за изграждането на самочувствието и на усещане за самостоятелна личност

Въпрос: Трябва ли да бъдем достатъчно критични към изпълнението или по-блакосклонни ?

Н.Н.: Не можем и не бива да очакваме от децата да бъдат перфектни помощници – изискват се обяснения, време и много внимание, докато успеят да свършат поставенета задача добре. Идеята е да започнат да развиват у себе си отговорност, подреденост, структурираност на действията и не на последно място, търпение.  В някои случаи задачките няма да бъдат изпълнявани както се изисква, а в други направо ще са отхвърлени. Това е част от процеса на поемането на отговорност. Не трябва да забравяме, че целта на изпълението на поставените задачи е да се развиват ценни качества у детето, а не детето да се обучи да бъде реален помощник в дневните ангажименти. Неуспехите в изпълнението не бива да се порицават, когато е видимо желанието на детето да помогне, защото именно чрез грешките си то се учи да се усъвършенства и да търпи неудоволствието от провала. Не само удовлетворението от резултата, но и самите вложени усилията засилват усещането му за значимост и автономност. Важен е и начинът, по който ще стимулираме децата да помагат : когато се поставят задачи тонът трябва да е мил и подкрепящ, но едновременно с това респектиращ. Грубото и заповедническо отношение не само няма да работи, но най-вероятно ще нарани детето и ще го откаже, а ако все пак изпълни задачата, това ще е от страх от наказание. За да имат положителен резултат усилията ни да научим детето да поема отговорност, подходът ни трябва да е устойчив, уважителен и любящ.

 

*Интервюто е публикувано първо тук:  http://zdravodete.bg/2019/10/23/zadylzenia-na-decata/

Автор:

Надя Николова

Надя Николова е психоаналитичен психотерапевт и консултант. Тя е формирана като специалист в Британската школa на обектните отношения и е Магистър по психодинамична психотерапия и консултиране на деца и юноши към Бъркбек, Лондонския Университет. В периода между 2003г. и 2018г. работи и живее в Лондон, Великобртания. През 2015 г. получава квалификация за психодинамична психотерапия чрез движение и танц от колежа Голдсмитс. В практиката и се включва и клинична работа с деца и юноши в болнична среда към Great Ormond Street Hospital, където работи над 4 години. От 2015г. до 2018г. работи като психотерапевт към неправителствена огранизация за психотерапевтична помощ и подкрепа на деца в училищна възраст в Англия и Уелс. Член е на Асоциация по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), както и на Британския Психоаналитичен Съвет (BPC). От 2016г. Надя работи и с деца и възрастни към „Детско развитие“, град София.

No Comments

Post a Comment