Какво стои зад проявите на жестокост над животни от деца?

 

Представям ви едно кратко интервю в предаването „Всяка сутрин“ по Канал 3 по темата за насилието над животни от деца:

 

КАКВО СТОИ ЗАД ПРОЯВИТЕ НА ЖЕСТОКОСТ ВЪРХУ ЖИВОТНИ ОТ ДЕЦА?

 

По- долу можете да прочетете съдържанието на цялото интервю.

Ще се радвам, ако коментирате темата през вашия личен опит и мнения.

 

 Мотивите за проявите на жестокост към животните по време на детствотото и юношеството могат да имат различна етиология и трябва да се анализират в контекстта на спецификата на индивидуалното развитие. Аз ще се спра на 4 вида важни групи:

  • Детско любопитсво и/или изследване на реакциите на животното от страна на детето. Среща се при по-малки деца (1-6г.) или при деца с трудности в развитието на емпатия.
  • Когато насилието срещу животни се случва в група, може да се мисли и за т. нар. социален натиск от страна на групата/бандата върху индивида, с цел той/тя да бъдат приети в групата.
  • Деца преживели/ преживяващи емоционален, физически или сексуален тормоз в къщи или в училище често прибягват до т.нар. идентификация с агресора, термин използван за първи път от унгарският психоаналитик Ференци. Тези деца, бидейки жертви на насилие, упражняват насилие върху същества, които са по-слаби и беззащитни от тях (малки котета, кучета и т.н.), за да си върнат усещането на контрол и за да оцелеят психически. В този смисъл, актовете на насилие над животните могат да бъдат и индикатор за травматизиращи преживявания в живота на детето и изискват специално внимание. Тези деца знаят, че не е редно да измъчват животното и често имат чувства на вина и срам и крият действията си.
  • Индикации за психопатологично разстройство: насилието над бездомни животни например, като подготовка за насилие над хора. Често тези деца изпитват удоволствие от действията си и липсват срам и вина. Често тук има и други съпътващи индикации (антисоциално поведение, употреба на наркотични вещества).

Разбира се, за съжаление, има и най-различни други ситуации, в които децата са жестоки към животни, например: от страх/фобия; за да „отмъстят“ на собственика на животинката; проектиране/прехвърляне  на импулси за самонараняване от себе си към животното; подражание на „дисциплиниращото“ поведение и похвати на някой възрастен (родител); и др.

При всички случаи трябва да се анализират потенциалните причини, като се вземе предвид спецификата на възрастта и да се предприемат нужните действия.

  • При по-малките деца- да се обясни, че животните имат чувства и изпитват болка също като тях и, че тормозът на животни е забранен със закон.
  • При по-големите: знаем, че в детска възраст има много проблеми, които могат да се разрешат с адекватна родителска намеса, но физическото насилие, включително над животни, в по-късна детска възраст – след 6 годишна възраст – не е нормално поведение. За да се разбере какво стои зад това насилие, е необходима консултация със специалист- детски психолог или работа с детски психотерапевт.

Не бива да оставаме безучастни, когато сме свидетели на насилие, защото бездействието ни прави съучастници и подкрепящи такива агресивни/жестоки действия. Обществото ни има отговорността да помага на децата да разберат какво стои зад агресивните действия към животните и, че това е протовозаконно.

 

За повече информация по темата или за да запишете сесия с Валентин Стоилов, можете да се обадите на тел. 0876515134

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment