„Разделяме се! Какво да кажем на детето?“

 

От психологическа гледна точка, от изключителна важност е да се говори с детето преди родителите да се разделят, за да се обясни какво предстои. Разбира се, често се случва така, че по време на тези трудни моменти за цялото семейство, възрастните не успяват да намерят сили, време и най- вече думи, с които да назоват не само за децата си, но може би и за себе си така бързо връхлитащите ги, често много болезнени промени. Когато раздялата на родителите вече е факт, би било неработещо да прикриваме или подменяме истината с нещо, което може да излежда „щадящо“ или „по-разбираемо“за децата. Независимо от възрастта си, малките хора могат да усетят когато между мама и татко нещо не е наред или нещо се е случило. Освен това, те имат право на собствената си история, т.е. да знаят какво се случва в действителност.

Колкото и трудно да е на родителите да обяснят истината за реалната ситуация в семейството и свързаните с нея бъдещи промени, обличането в думи на събитията е от основно значение за децата. По този начин им се предоставя възможността да покажат чувствата си относно промените, да скърбят по загубеното, да задават въпроси и най-вече да получават отговори, които да идват на мястото на техните детски фантазии, свързани с родителската раздяла.

В зависимост от възрастта и етапа на психично, емоционално и когнитивно развитие, в който се намира детето, то може да запълва липсващото разбиране относно това, което се случва в семейството с илюзорни представи и несъзнавани фантазии. Тези представи и фантазии могат да са много по-плашещи за него и често в тях то заема водещата роля на причинителя или причината за раздялата на родителите си. Резултат от такива не-облечени в думи представи и неосъзнати фантазии могат да  бъдат състояния на свръхтревожност у детето, на фобичен силен страх, недоверчивост към възрастните и други необясними поведения и състояния, при това не само по време на раздялата в семейството, но и след време.

Трудностите и тежките моменти са неизбежна част от живота и не е възможно да предпазим децата си от тях, колкото и родителският ни инстинкт да ни подтиква да крием потенциално травматизиращите събития от децата си. Важно е да се знае, че нещо може да бъде преживяно едва когато първо е разбрано. С други думи, много по-трудно и често невъзможно за детето на разделящи се/разделени родители е да преживее, да приеме и да се адаптира към новата реалност, когато не му е предоставена истината и по този начин му е отнето правото да тъгува и скърби по миналото. Да, трудно е да се говори спокойно за това, през което семейството преминава при предстояща раздяла, особено по време на напрегнатите моменти, в които взривоопасни афекти взимат връх.

Опитът от практиката ми показва, че когато се касае за раздяла, най-често задаваните въпроси от родителите са дали, какво и кога да кажем на детето.

Има няколко основни точки, които трябва да бъдат адресирани:

  • детето има право да знае и независимо от възрастта истината трябва да бъде казана.
  • в никакъв случай не трябва да се въвлича детето в споровете между родителите; ако то задава въпроси преди решението за раздялата да е станало факт, може да се обясни, че мама и татко имат трудности и разногласия между тях, които не са свързани с него/нея по никакъв начин, и че те двамата продължават да го/я обичат по същия начин, както преди.
  • когато решението за раздяла е взето, да се поговори с детето с ясен, спокоен тон и с прости, разбираеми и подходящи, съобразени с възрастта думи за решението на родителите да се разделят и да се обясни какво ще означава това за детето. Ако е възможно, добре е и двамата родители да присъстват на този разговор. В зависимост от възрастта на детето и ситуацията, могат да се предположат различни варианти. Например, ако детето е непълнолетно, решението при кой родител ще остане да живее детето трябва да се вземе от родителите, и това решение трябва да е продиктувано от интересите на детето. Непосилно е за едно дете да поеме огромната отговорност за това към кой родител да остане „лоялно“ и кой да отхвърли.
  • Добре е, ако е възможно, детето да остане в същото жилище и населено място. По този начин ще се избегнат допълнителни трудности, свързани с загуба на приятелския кръг, училището и позната среда. По време на разстърсващи промени е важно да има нещо константно и непроменливо.
  • Да се назоват ясно договорките между родителите по отношение на прекараното време с единия и другия родител, и разбира се, да се спазват и от двамата.
  • Да се акцентира, че родителите се разделят като мъж и жена, но остават негови родители (майка и баща) завинаги.
  • Да се адресира и факта, че тази раздяла няма нищо общо с детето и не е негова отговорност.  В случаите, в които раздялата се случва именно за да се предпази детето от травматизираща и деструктивна среда, свързана със ситуация около единия родител, да се обясни с ясни, но не осъдителни думи кой е взел решението и защо.
  • Да се позволи на детето да изрази тъгата си и гнева си.
  • Родителите да са на разположение да отговарят на въпросите на детето.
  • И може би най-важното е, да не се неглижира авторитета на другия родител (т.е. да не се говорят лоши неща и да не се настройва детето). Такова поведение от страна на възрастните може да нанесе големи щети върху детската психика и не е в негов/неин интерес.

 

Често родителите търсят услугите на детски психолог по време на трудни и разстърсващи промени в семейния живот, тъй като навремената помощ е добра превенция за бъдещи смущения в психичното развитие на детето. Понякога психологът е нужен най-вече за да предостави и така ценната подкрепа за цялото семейство при раздяла, което индиректно осигурява емоционална помощ на децата на разделящите се родители.

 

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон 0897 050 800.

Автор:

Надя Николова

Надя Николова е психоаналитичен психотерапевт и консултант. Тя е формирана като специалист в Британската школa на обектните отношения и е Магистър по психодинамична психотерапия и консултиране на деца и юноши към Бъркбек, Лондонския Университет. В периода между 2003г. и 2018г. работи и живее в Лондон, Великобртания. През 2015 г. получава квалификация за психодинамична психотерапия чрез движение и танц от колежа Голдсмитс. В практиката и се включва и клинична работа с деца и юноши в болнична среда към Great Ormond Street Hospital, където работи над 4 години. От 2015г. до 2018г. работи като психотерапевт към неправителствена огранизация за психотерапевтична помощ и подкрепа на деца в училищна възраст в Англия и Уелс. Член е на Асоциация по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), както и на Британския Психоаналитичен Съвет (BPC). От 2016г. Надя работи и с деца и възрастни към „Детско развитие“, град София.

2 коментара

Post a Comment