Майчинството – трудности и предизвикателства, Част 1

 

 

Бременността и майчинството са период на значими промени в психиката на жената. Често тази трансформация остава в голяма степен незабелязана от околните и е най-вече вътрешнопсихично преживявана. Наред с радостта и очакването на бебето си, бъдещите майки понякога изпитват противоречиви чувства и трудност да говорят за това.

По-долу са описани някои от предизвикателства пред жената по пътя на превръщането й в майка.

 

Промяна в динамиката на семейството.

Да имаш бебе е акт на творение- в този смисъл бременността и раждането са нещо повече от създаването на нов човек, защото създават нови отношения в семейството. Бебето е катализатор, който ще създаде нови възможности за по-близки връзки, нови предизвикателства и напрежения в отношенията между мъжа и жената, техните семейства или в по-широкия кръг от роднини и приятели. Мариоти*, психоаналитик и сътрудник на Британското психоаналитично общество, казва, че майчината идентичност на жената се основа на стила на родителстване на собствената й майка. А той от своя страна е повлиян от начина, по който самата тя е била отглеждана. Без значение дали една жена се грижи за детето си така, както майка й го е правила (с нея), или приема по-различен стил, майчинството дава възможност за едно качествено ново преживяване. Жената преживява отново своето детство чрез акта на родителство, повтаряйки това, което смята за добро, или опитвайки се да подобри това, което не е било достатъчно. Ако тя е имала трудни отношения с майка си, може да се опита да бъде майката, която желае да е имала. Трансгенерационната история на взаимоотношения е важна, защото понякога в стремежа си да компенсира липси в собственото си детство, родителят може да не отговаря на автентичните нужди на детето към настоящия момент, а по-скоро на собствените си, често неосъзнати емоционални нужди.

 

Амбивалентност на чувствата.

Основна трудност по време на майчинството е противоречието между желанието да се търси близостта с бебето, и в същото време естествената нуждата на майката за лично пространство и време (физически и емоционално). Това е нормално и се преживява от всички, дори да не е осъзнато. Амбивалентността се проявява през преживяванията и взаимоотношенията, в които човек е най-силно инвестиран, защото те винаги представляват неспирен акт на даване (загуба) и вземане (получаване). Майчинството не е изключение. Причината, поради която хората трудно се справят с амбивалентността е, че е доста объркващо и „опасно“ да чувстват едновременно две противоположни неща. Съпровождащите противоречиви чувства на вина, страх или гняв често се  оказват непосилни за признаване и биват излтаскани в неосъзнаваното на човека, откъдето незабелязано оказват влияние. През повечето време преживяването на майчинството не е САМО добър или лош опит, той е едновременно добър И лош. Затова е важно да можем да толерираме дискомфорта от амбивалентността– тук особено полезни могат да бъдат разговори за чувствата и преживяванията по време на майчинството с разбиращи близки хора или специалисти в една безопасна и неосъждаща среда.

 

*Mariotti, P. (2012). Тhe Maternal Lineage: Identification, Desire, and Transgenerational Issues. London: Routledge

 

Ако статията Ви е харесала, можете да прочетете и Майчинството – трудности и предизвикателства, Част 2

 

За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон 00359 897 050 800 .

Автор:

Надя Николова

Надя Николова е психоаналитичен психотерапевт и консултант. Тя е формирана като специалист в Британската школa на обектните отношения и е Магистър по психодинамична психотерапия и консултиране на деца и юноши към Бъркбек, Лондонския Университет. В периода между 2003г. и 2018г. работи и живее в Лондон, Великобртания. През 2015 г. получава квалификация за психодинамична психотерапия чрез движение и танц от колежа Голдсмитс. В практиката и се включва и клинична работа с деца и юноши в болнична среда към Great Ormond Street Hospital, където работи над 4 години. От 2015г. до 2018г. работи като психотерапевт към неправителствена огранизация за психотерапевтична помощ и подкрепа на деца в училищна възраст в Англия и Уелс. Член е на Асоциация по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), както и на Британския Психоаналитичен Съвет (BPC). От 2016г. Надя работи и с деца и възрастни към „Детско развитие“, град София.

No Comments

Post a Comment