Отбиване, тръгване на детска ясла, градина и подготовка за училище

Класически, Зигмунд Фройд разглежда пет етапа в развитието на детето: Орален, Анален, Фалически, Латентен, Генитален. Аз, обаче няма  да се спирам на тях подробно, тъй като освен, че е писано много, има други по- практически въпроси, вълнуващи родителите. Ще поговоря по- обстойно върху отбиването, тръгването на детска ясла или градина и подготовката за училище.

По същество, отбиването е първата по- сериозна раздяла с, която се сблъсква детето, след раждането. Последното, впрочем е изключително стресогенен фактор, на който повечето родители (а и не малко специалисти) не отдават нужното внимание. Замислете се: до преди раждането си, детето се е развивало във водна среда, при постоянни температура, светлина и нива на шум. В допълнение, сърдечния ритъм на майката е давал онова успокояващо усещане, което никога повече няма да бъде познато във външния свят. Изведнъж, всичко това се губи при раждането: детето преминава по един мъчителен начин от водна във въздушна среда, където земното притегляне направо го смазва, светлините го карат да ослепее, шумовете го побъркват, за първи път познава студа. Туптящото усещане за майката повече никога няма да се появи… В тази плашеща реалност единственото успокоение в новия свят е майчината гръд, осигуряваща много, много повече от просто храна. И въпреки това, в името на доброто психично и физическо развитие, детето трябва да се раздели и с нея в даден етап от своето развитие, защото оставайки закачено за майката с тази невидима пъпна връв, цялото му бъдеще е поставено на карта…

Вторият важен етап е тръгването на детска ясла или градина. Фундаментално объркващ е подходът на родителите, като описват детската ясла или градина, като едно чудесно място за игри, забавления и много смях. Нищо подобно! Реалността е, че там детето ще трябва да се конкурира за любовта (вниманието) на една учителка или лелка с още много деца; ще трябва да се бори за любима играчка или място с много други; няма да е най- харесвано, красиво или силно, защото други ще са такива; изобщо: ще трябва да пребивава и да се справя в една изключително конкурентна и често- агресивна среда. В работата ми, като детски психолог, често забелязвам, че „захаросаната“ представа за учебното заведение и сблъсъкът с реалността освен, че са болезнени, могат да оставят непоправими щети върху цялостното по- нататъшно развитие на детето, ако родителите подходят без разбиране за сложността и важността на този момент от детството.

Подготовката за училище е естественото продължение на случващото се в яслата и градината. Ако в детската градина се е наблягало на учене, предимно чрез игрови методи, то в училище вече има очакване, че детето ще е достатъчно подготвено да борави с абстракции, какъвто е по същество учебният процес. Невъзможността да понася известна доза неудоволствие (като например това да бъде седнало или да не си говори с другите по време на час) е предпоставка да изпитва сериозни затруднения в училище или пък- откровено да се проваля, като ученик със слаб успех или провокативно поведение. Именно развитието на толеранс, да се понасят известни дози неудоволствия в този етап е една от основните задачи пред родител на дете в училищна или предучилищна възраст.

 

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон +359 876 515 134

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment