Има ли нужда детето ми да посещава детски психолог?

Child_mental_health

Има ли нужда от терапия детето ми?

Едва ли нещо може да подготви родителя за страданието да види детето си нещастно. Наред с болката, която родителите изпитват от това, често у тях нахлуват чувства на гняв, породени от безсилие, или на вина, че не са способни да помогнат на детето си. Но въпреките страховете за това дали се полагат адекватни родителски грижи, това което повечето родители наистина искат да знаят, е дали поведението на детето им е в „нормалния“ диапазон или е знак за по-сериозен проблем, за който би било добре да се обърнат към детски психолог.

С нарастващото общественото безпокойство за психичното здраве на децата и страшните статистики, свързана с все по-сериозните психични разстройства у подрастващите в световен план, родителите основателно се чувстват объркани и притеснени. Разбира се, никой не иска детето им да страда, но консултирането и психотерапията изискват ценно време и средства.

Как могат родителите да разберат дали детето им има нужда от терапия?

Нека да имаме предвид, че няма еднозначен отговор на този въпрос – както би казал родител с няколко деца, всичките са различни: това, което е обичайно поведение за едното дете, може да не е за другото. Препоръчвам обаче, ако имате каквито и да е съмнения, да се консултирате с детски психолог. Една навременна среща със специалист не само би ви спестила ненужни притеснения, в случай че става въпрос за нормални трудности при израстването, но най-вече, в случай на по-сериозни затруднения изискващи работа с психолог, би била от особена важност за последващото развитие на детето ви.

По-долу описаните ситуации и обстоятелства могат да са сериозно основание за това да се потърси помощта на психолог:


  • ако забележите у детето поведение, което ви безпокои, не е типично, и не е временно, като например повишено безпокойство, агресивност насочена към заобикалящия го свят или собственото му тяло , оттегляне и усамотяване, или тъга. Добре е първо да поговорите внимателно с детето, както и с учителите (ако детето е в училищна възраст), които често могат да дадат подробна картина за това какво се случва с него в училище, което ще ви помогне да разберете дълбочината и давността на проблема. Тази информация би била много полезна за психолога, ако решите да се обърнете към такъв.

 

  • често внезапни промени в обстоятелствата на вашето семейство, като например раздяла, смърт, или преместване, могат да са особено травматизиращи за подрастващия, и един от начините да разберете, че това е така е, ако забележите например, че вашето дете има необясними или необичайни болки в главата или стомаха, проблеми със съня, или трудности да се концентрира. Разбира се, добре е първо да се обърнете към вашия лекар, който може ви помогне да разберете дали причината е физическа или емоционална. Това ще ви даде по-добра представа дали психотерапията е необходима. Но дори детето ви да не проявява обезпокоителни симптоми по времето на случващите се промени, не подценявайте потенциалните емоционални и психични проблеми, които понякога се проявяват доста по-късно, и поради това изглеждат несвързани с провокиралото ги събитие. Моят съвет е да се обърнете към детски психолог, ако в семейството ви се случват драстични и разтърсващи събития.

 

  • ако установите, че проблемът на детето ви оказва влияние върху способността му да функционира ежедневно, или поведението му оказва неблагоприятно влияние върху други взаимоотношения в семейството, това може да е основателна причина да се обърнете към детски психолог. Благополучието на децата е свързано с психичното им здраве, както и с физическото им здраве. Консултирането или терапията могат да помогнат на децата и младите хора да развият устойчивост и начини за справяне, така че да могат да се справят по-добре с това, което животът им предоставя.

 

  • от личния си опит като детски психотерапевт мога да твърдя, че терапията е особено полезна за деца с ниско самочувствие и/или демонстриращи неувереност. Чрез терапията те могат да осъзнаят своите силни страни и да усвоят начини за справяне в предизвикателни за тях ситуации.

 

  • не на последно място бих предложила да се доверите на вашите родителски инстинкти. Вие познавате детето си по-добре от всеки друг, както и какво е обичайно поведение за него. Ако сте загрижени за поведението и емоционалното състояние на детето си, поговорете с него за идеята за търсене на терапия. Ако детето не е приобщено към решението, не би било и отворено за идеята за терапия, и в такъв случай терапевтичната намеса няма да бъде толкова ефективна. Още повече, в случай, че вземете решението без съгласието на детето си, то може да се опита съзнателно или несъзнателно да го саботира.

По-добре по-рано, отколкото по-късно!

Има някои симптоми, които са очевидно видими и провокиращи основателно притеснение у родителите, и които се нуждаят от помощта на терапевт. Аз лично вярвам, че всяко едно поведение е комуникация, така че, ако детето ви се държи по антисоциален начин, то вика за помощ дори ако не изглежда така. Поведение като самонараняване, насилие спрямо заобикалящите, разстройства при храненето, кражбата, развиването на фобии, натрапливи ритуали, както и други атипични и неадаптивни поведения, са в по-голямата си част неосъзнатите опити на вашето дете да търси помощ. Изследванията показват, че ранната терапевтична намеса води до много по-успешни резултати (Geldard, 2010), така че колкото по-рано получавате помощ за вашето дете или юноша, толкова по-добре. Трябва да се почертае, че ако детето ви разкрие мисли за самоубийство, трябва незабавно да се обърнете към детски психолог и/или психиатър. Това е извънредна ситуация.

Има ли стигма да се търси психологическа помощ?

Дори когато нуждата от терапия е очевидна, някои семейства се колебаят да пристъпят към такава основно поради няколко разбираеми причини:

  • не желаят да споделят лични данни с никого извън семейството.
  • притесняват се, че другите близки хора от обкръжението им могат да си помислят, че детето им е „психично болно“.
  • притесняват се, че ще бъдат осъдени като неадекватни родители или лоши родители.
  • не на последно място е и затрудненото финансово състояние на много семейства.

Важно е да се напомни, че терапия е поверителна, и не е необходимо никой да знае, освен ако вие не искате да споделите. Също така, това, което се казва на психолога е поверително, освен ако не е въпрос, касаещ закрилата на детето или сериозно нарушение на закона.

Все повече семейства и родители се обръщат към детски психолог при нужда, което ме кара да вярвам, че стигмата около психологическата помощ намалява. Психичното здраве не би трябвало да дискриминира, тъй като всички сме податливи на психични и емоционални смущения, така както сме податливи на физиологични заболявания, и понякога ни трябва специализирана помощ за да се справим с тях.

Да, терапията струва пари, но ако можем да си я позволим, тя е важна инвестиция в емоционалното и психичното благополучие на децата ни. Все повече неправителствени организации и частни терапевтични практики предлагат безплатни консултации за деца в неравностойно положение, или намалени такси за посещение. Всички се надяваме, че обществото ни ще намери начини да осигури повече възможности за децата, чиито родители са в затруднено финансово положение да получат качествена и навременна психологическа подкрепа.

Автор:

Надя Николова

Надя Николова е магистър по психоаналитична психотерапия на деца и юноши към Birkbeck, University of London. През 2015 г. е получила квалификация към Goldsmiths, University of London за психотерапия чрез движение и танц. Формирана е като специалист от класическата Британска школa на Object Relation. От 2004 год. работи и живее в Лондон. Практикува с деца и юноши в болнична среда към Great Ormond Street Hospital for Children, както и като училищен психолог. Член е на Асициациата по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), както и на Британската Асоциация по Психотерапия (BACP). От 2016 година Надя Николова работи с деца и в България.

No Comments

Post a Comment