Как детето се учи да говори (първа част)

Mother and baby playing in living room

 

Първите звуци, които вашето бебе издвава (вик, плач, хленчене, покашляне) имат безусловно рефлекторен, вроден характер. Те са предизвикани от действието на силни вътрешни или външни, най-често отрицателни дразнители. В края на първия месец по виковете и плача на детето, майката разпознава дали е гладно или мокро. Установяването на връзка между виковете и съответната реакция на възрастния, е най-простата форма на общуване или казано по друг начин, на езикова комуникация.

Какво трябва да знаете и да правите в този първи период от живота на бебето?

Говорете на детето си, независимо че то е малко и Вие смятате, че не ви разбира. Нежността в гласа Ви го успокоява, пък и така то чува вашата реч.  Говорете на детето си правилно, така, както говорите на възрастните си близки и обичани хора, без да изопачавате думите, защото така то ще чува вярната и правилна реч.

Постепенно, с времето започва да се установява координация на дихателния и гласовия апарат на Вашето бебе, което е важно за последващото интонационно развитие на гласа и артикулаторния апарат. Заедно с тези промени, виковете на детето променят своята сила, височина, тембър и протяжност.

В края на втория и в началото на третия месец се появява лепетната реч. Това е термин, с който се назовават първите звукове, които бебето изговаря. Те вес още не са речевите звукове с които ние си служим, макар и много да приличат на тях. За разлика от плача, тя е реакция от по-слаби, предимно положителни дразнители.

Ранният стадий на лепетната реч – гукането е съпроводено с по-голямо разнообразие на звуци и комплекси от звуци. В лепетната реч на бебето могат да се ризличат подобие на гласни и някои съгласни звуци.

В края на втория месец различаваме предимно гласните от типа „А“ и „Е“, по-рядко „И“, а от съгласните „К“, „Г“ и „Х“. Тези първи звукове се развиват на базата на вродени двигателни координации, свързани с акта на дишане, сучене и гълтане.

Ето защо е важно детето да диша през носа, да бъде предпазвано от настинки и хреми, затрудняващи дишането и създаващи дискомфорт. Появата на тези неразположения в периода на гукането може да забави процеса и бебето дълго време да мълчи. Друга причина за мълчанието на бебето може да бъдат инфекции на слуховите пътища и болести на ухото. И при двата случая е редно да потърсите лекарска помощ, за да бъдат взети навременни мерки.

Детето започва да се заслушва в звуците, които издава и се стреми да ги повтори. То сякаш играе с речевите си органи, като ги кара да произнасят звуци.

Появява се тенденция към повторение на еднакви звукови комплекси. Играта е силно емоционално обагрена и носи удоволствие. Осъществява се имплицитно (несъзнавано) заучаване на определени артикулаторни пози, при които се издават тези звукове. Установява се и връзка между речевите продуциращиоргани и слуховите дразнители, което също е стимул за повторение. Укрепването на тази обратна връзка е много важно, защото тя има контролираща функция при продукция и възприятие на говорните звуци.

Постепенно лепетната реч се обогатява с най-различни гласни и съгласни звукове, но те все още  нямат твърде установени артикулаторни пози. Повтарянето на отделни срички се превръща в дълги монолози, които могат да се оприличат на бълбукане , мачкане, бръмчене, чуруликане. Тоест на звуци, издавани от заобикалящата ни среда, но все още не отразяващи фонетичните, звукови особености на усвоявания език.

Важно значение за формирането на речта в детска възраст има и слуха. Слуховата система участва в пространствената ориентация. Чрез нея можем да определим посоката и разстоянието на звука. Способността да анализира физическите качества на звука, като честота,интензивност, продължителност и тембър я прави много важна за появата на речта. Върху тази способност, системата, надгражда друга, специализирана, която има за задача да анализира говорните фонеми.

Човешката реч се формира на базата на слуха. Без натрупването на слухова информация, появата на експресивна реч е невъзможна. Затова и говорим за речев слух (способността да чуваш, възприемаш и анализираш речевите звуци) и неречев слух (способността да се ориентираш в неречевите звуци – музикални тонове и шумове). Това разделяне на две самостоятелни подсистеми е условно, защото подкоровите механизми и на двете са общи, но съществуват разлики на корово ниво. Речевия слух се нарушава при увреждания в лявата слепоочна област, а  неречевия в дясната. Този принцип е характерен за хора с водеща дясна ръка.

Знайте, че в началото бебето се учи да възприема и разбира това, което чува и чак след като е натрупало известен опит в разбирането, се опитва да продуцира. Разбирането и проговарянето са два условно независими процеса. Затова често ще ви се струва, а ще чувате и други майки, баби или татковци, да казват, че бебето разбира всичко, което му се говори, само дето то още не може да говори. Това донякъде е вярно. Вашето бебе в началото ще разбира повече неща, отколкото може да изрази, но това разбиране не е универсално, а е свързано с конкретната ситуация. Извън дадената ситуация то може и да не се осъществи.

 

Текстът е откъс от книгата „Сборник за родители“ на Държавен Логопедичен център – София

Автор:

Габриела Вълчкова

Габриела е бакалавър по психология и магистър по логопедия. Завършила е образованието си в Нов Български университет. Работила е в „Център за терапия на комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения в детска възраст“ към Нов Български Университет и в различни неправителствени организации. Участвала е в Европейски проект „Интеграция на деца с комуникативни нарушения“. В момента работи като логопед на свободна практика. Може да запишете час за консултация с Габриела на телефон 0888221156 или да и пишете на gabriela.valchkova@gmail.com

No Comments

Post a Comment