Несигурността у децата създава свят на психопати

adoptive-boy-with-separation-anxiety

Как се създава свят на психопати…

Неполагането на усилия за поддържане на пренаталните ориентири при раждането минира вътрешната сигурност на бебето, което преживява първите си моменти в нашия свят. Нашият американски пси­хиатър Брус Пери го формулира доста директно: лишенията през първата година предразполагат хората към мизантропия и перверзия (отклонение от нормалното пове­дение). Той обоб­щава по този начин анализа на един случай, който е трябвало да лекува.

Един ден при него довеждат осемнайсетгодиш­но момче с белезници, придружавано от двама надзиратели. И не без причина. Лайън е в затвора за двойно убийство. Брус Пери е натоварен да направи експертиза, за да се оценят смекчаващите обстоя­телства, от които младежът би могъл да се въз­ползва. Случаят е ясен: в асансьора на своя блок Лайън направил предложение на две момичета на дванайсет и тринайсет години. Но понеже те му отказали, той ги проследил и ги убил. След това изнасилил двете тела и ги обсипал с удари.

Лайън не проявява нито емпатия, нито угризе­ния. Освен това се опитва да убеди съдията в дру­га версия на фактите: момичетата го били отвели в техния апартамент, обещавайки му, че ще спят с него, после станал „сакатлък“, той не бил искал да ги наранява, но двете „мръсници“ не искали да млъкнат и направо го подтикнали да ги убие. По време на първата среща младежът настоява да го приеме жена психиатър. Още от детската градина Лайън имал проблеми, които се задълбочавали. Бил много затворен в себе си. Извършвал краж­би и сексуални нападения, но винаги се измъквал поради липса на достатъчно доказателства. Брус Пери казва следното: „Бихме могли да си помислим, че е носел лошо зрънце“.

Родителите на младежа са средни американци, без нищо особено в историята си. По-големият му брат, Франк, е стабилен, създал е и семейство. Тъкмо той издава Лайън на полицията, след като чува по радиото за драмата и прави връзка с кръв­та, открита по обувките на брат му. Брус Пери се среща с всички членове на семейството, до един объркани и безпомощни. Родителите плачат много. Те се познават от деца, правили са всичко заедно и са били отгледани в многодетни семей­ства. Оженили се на двайсет години и първото им дете се родило много скоро след това. В хода на консултацията се изяснява, че майката е леко дебилна и е много закриляна от съпруга си, както и че е била сериозно подкрепяна и подпомагана от цялото семейство, когато се ражда по-големият и син. Когато Франк е на три години, бащата загуб­ва работата си и след шест месеца безработица се преместват в друг град, в много проблемен квар­тал. Там жената забременява с Лайън. По време на бременността тя съсредоточава вниманието си върху Франк, който се е превърнал в най-добрия й приятел, и не променя нищо в техните всекидневни ритуали и разходки. Животът си тече така до раждането на Лайън, когато всичко се обърква. За да не слуша плача му, майката го оставя сам в апартамента — твърди, че е постъпвала правил­но, защото когато се приберяла, ревовете били спрели. Продължава както преди разходките си с Франк, храни Лайън сутрин, а след това вечер, като се прибере. Детето се радва на присъствието на баща си само когато той се прибере уморен от работа. През целия ден стои само. В началото Лайън плаче, отправя зов за помощ в празната къща. Но дните минават, той се примирява и замлъква. По-късно родителите му си дават сметка, че за разлика от брат си, Лайън не проявява никакви емоции. С порастването си започва да манипули­ра околните, става опак, непочтителен, лъже и се държи безобразно в училище.

Според Брус Пери като бебе Лайън е бил ли­шен от стимулиране на онези части на мозъка, които модулират стреса и свързват удоволстви­ето с човешката компания. Понеже никой не от­кликва, той престава да плаче. Нарушената среда го е държала постоянно в състояние на крайна тревожност – можел е да разчита само на себе си. Не е развил емоциите, свързани с взаимодейст­вието с другите, затова му е било все едно дали им доставя удоволствие, или ги наранява. В за­мяна на това е имал възможност да ги наблюда­ва, да имитира поведението им и да ги манипулира. Другите са били само обекти, които му се пречкали на пътя или задоволявали нуждите му. На базата на смущенията, забелязани в училище, Лайън е класиран с антисоциално личностно разстройство – като антисоци­ална личност (по международната психиатрична класификация) или с други думи, като психопат.

От училището го изпратили в специализирана па­ралелка, където е можел да се идентифицира само с деца, страдащи в по-голяма или по-малка степен от същите симптоми като него.

Проучването е позволило да се разбере произ­ходът на перверзията на Лайън. Той е неспособен на емпатия, защото и никой не проявявал такава към него. Майка му, в своята дебилност и без ни­каква злонамереност, не е можела да се идентифи­цира с нуждите на своето бебе. Какъвто впрочем вероятно е бил случаят и с първото бебе, но тога­ва семейството е смекчило липсата. Когато тя ос­тава сама с първия си син, той вече е на възраст, когато говори и ходи, и тя може да го възприема като приятел и да му предложи занимания като за приятели.

Жена в следродилна депресия едва ли може да осигури на кърмачето си необходимата адекват­на обстановка, ако самата тя не бъде обгрижвана от съседите или роднините. Днес никой не диаг­ностицира тези жени, защото те седят сами вкъ­щи. И понеже се чувстват виновни, не говорят и не споделят. А и на кого впрочем биха се изповя­даш?  … При една стандартна депресия трябва да се внимава със самотата и възможните последици от нея, несъмнено не така опасни като в случая с Лайън, макар и подобни в някои отношения. Присъствието на психоаналитици в родилните домове позволява да се реагира навреме, а след изписването центровете за закрила на майката и децата- добре би било да има повече от тях – биха могли да предлагат задоволително обгрижване. Ако всички знаеха за тези структури, съседите също биха могли да посъветват младите майки да ходят там. Подоб­на солидарност би съответствала на едно основ­но разбиране: раждането касае обществото и не е само личен въпрос. Според мен е нечовешко едно бебе да бъде оставено само на грижите на майка си през първите месеци, когато тя почти не спи. И когато няма кой да я отмени, като го поноси, като го изведе на разходка, като му даде шишето с млякото. В Бразилия ранната бремен­ност е такъв бич, че е направен уникален опит – предлагат на непълнолетни момичета да носят постоянно чанта, тежка десет килограма, за да видят каква ще е тяхната бъдеща зависимост от бебето.

Много дълго време са посрещали бебетата, като са ги хващали за краката и са ги потупвали по дупето, за да проплачат и да покажат, че са живи. Без това да е създало поколения психопати. Историята на Лайън е като увеличително огледа­ло за последиците от най-ранната несигурност. Затова нека повторим отново – трябва да внима­ваме какво правим. Първоначалната несигурност, в която приемаме да посрещнем децата си, може да даде различни и изключително тежки отраже­ния. Макар неуморно да повтаряме, че те не са задължителни, все пак сме принудени да конста­тираме, че те тревожат обществото ни. Условията на посрещане, които осигуряваме на децата, не са без връзка с уязвимостта, която констатираме в юношеството. Последната се проявява повече като ярост и насилие при момчетата и като сму­щения в храненето при момичетата.

Текстът е откъс от книгата на Мириам Сежер „Ако бебетата можеха да говорят“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment